Време за слушане – 29:07 минути
Може да слушате и в YouTube или Spotify
Здравейте, приятели! Аз съм Валентина, а вие сте с подкаста „БиоДарове”.
В днешния епизод, Илиана Смилянова ще говори за Таро – системата за себепознание. Таро не е карти за гледане, както смятат много хора.
Илиана е експерт в тази област и затова отново ми гостува със своите знания.
Валентина: Илианка, здравей! Благодаря, че за трети път приемаш моя покана за гостуване в подкаста.
Илиана: И аз благодаря за интереса, твоя и на слушателите на подкаста.
Валентина: Да, имай предвид, че всичко, което говориш буди огромен интерес у нашите слушатели.
Разкажи ни сега за Таро. Нека да започнем с това да обясниш какво е системата Таро?
Илиана: Интересен въпрос и с не толкова лек отговор, защото Таро е нещо, което човек не може да опознае до края, изцяло. То се развива заедно с нас самите и затова нашия досег с тази система, много зависи от нашия досег до нас самите.
Таро е един мост между нас и нас, между онова което знаем за себе си и онова, което ни чака да го открием, да се свържем с него.
Таро е жива система, тя не е нещо, което може да бъде видяно, да бъде изговорено, да бъде обяснено до край.
Неотдавна имах среща с една приятелка, която от известно време има голям интерес към Таро, и ме попита „Добре, аз знам, че работи това нещо, но можеш ли да ми обясниш точно как работи?” и аз ѝ казах „Не, не мога”, въпреки че се занимавам с него, изучавам го, ползвам го около 23 години (от 2000-та година).
В срещата ни с Таро или може би по-точно е да кажа „В срещата ни със себе си”, с душата ни, с житейския ни път, със съдбата ни през Таро, има разбира се и много яснота и много видимост, но има и много мистерия, има много вълшебство. Но вълшебството и мистерията не е нещо, което човек може да съблече до край, да извади на светло, защото тогава вече не е мистерия.
Но все пак, за да проследим въпроса, който зададе, Таро (така обичам да го обяснявам) е система наистина, защото е нещо, което не е една случайна съвкупност от някаква информация или някакви карти, има и такива други колоди карти, които не отговарят на тази вътрешна структура, на тази вътрешна система. Докато Таро е систематизирано жива система, систематизиран жив организъм, съвсем не и случаен.
Неговия произход тъне много назад във времето и е обвит в неизвестност, това също не е случайно, има много теории къде и как възниква Таро, но нито една от тях не е доказана със сигурност. И пак казвам, това е част от този мит, който храни нас, храни личността ни, до голяма степен храни душата ни, защото ние хората, особено божествената ни компонента, се храни всъщност и има нужда от митология, има нужда от митова, затова обичаме да четем приказки, затова обичаме да гледаме филми. Така осигуряваме, даваме жива храна, жива вода, точно на тази част от нас, която иска приключение, иска вълшебство, иска неизвестно през което да премине. Ние искаме и гаранции, но всъщност дълбоко в себе си и не ги искаме, защото ако има гаранция, ако има яснота, тогава изчезва приключението, изчезва вълшебството.
Ето сутринта, в къщи си говорихме, че… Спомних си едно мое житейско преживяване, което е било част от живота ми 3-4 години и което не завърши по начина по който аз го очаквах и си казах „Добре, аз ако съм знаела, ако съм отишла тогава на някой да ми хвърли карти и да ми каже „Това нещо ще завърши така и така”, аз нямаше да вляза в него. И напротив, аз съм много благодарна, че съм го преживяла, независимо от това как то е завършило, защото ми е осигурило храна по пътя и много, много ми е помогнало. И затова ето, да се върнем към Таро, това не е за мен богатството в допира с тази система, да разбере човек как нещо ще завърши или какво ще случи, което е обичайният подход на интерес на хората към тази система (и моя включително, преди да знам за какво става въпрос).
По скоро за мен, интересното е как да го преживея това нещо, как да подпомогна това нещо да е част от живота ми и да го използвам по пълноценен начин. Като казвам пълноценен и хармоничен – от гледна точка на душата ми! Разбира се и на личността ми, но и на душата ми.
Валентина: Това означава ли, че трябва да си достатъчно осъзнат, за да го осъзнаеш или просто това е система, която те води до осъзнатост? Много е интересно това!
Илиана: Тя те води, съпровожда те в този процес, на връзка със тебе и осветяване, да го кажем така, нали, човек осветлява и осветява, защото виж дори и самата дума „да осветиш” нещо означава да внесеш светлина в него и всяко нещо, което ние осветяваме, то става свято. И по този начин ние осветяваме живота си.
От гледна точка като си поиграем малко с думите, защото аз съм филолог по първо образование, да осветиш нещо значи хем да стане ясно, хем обаче да стане свято. А свято - в него пак има някаква връзка с божественото присъствие, божественото присъствие е във всяко едно нещо, което съществува в нашия свят, дали ни харесва или не, дали го считаме за красиво, грозно, добро или зло, не е лишено от божествената искра, защото то иначе нямаше да съществува. И тук идеята е, като казваш за осъзнатост, по скоро бих казала, че е нужна доза искреност, защото осъзнатостта вече е въпрос на гледна точка.
Аз като погледна за себе си, преди десетки години, 10-20 години, вероятно от сегашна гледна точка не съм била осъзната, поне не толкова колкото си мисля, че съм сега. А дали този факт отговаря на истината, може би след време ще разбера, може би никога няма да разбера. Но не това е фокуса. По скоро доколко човек е готов да е искрен със себе си и даже не казвам с другите, а със себе си на първо място.
И да направя една препратка към другата система, за която сме говорили с теб, за цветята на Бах, за което също сме правили интервю – там есенцията, която е номер 1, то не е случайно да е с номер 1, те по азбучен ред са наредени есенциите и понеже тя е с А – Агримония е на първо място, но няма случайни неща, Агримонията всъщност или Камшик на български, както се нарича тази есенция, е цветето на честността. И тука говорим за искреност и честност първо към нас самите и Таро много помага в този път на оистиняване вътрешно, защото ние толкова често заблуждаваме себе си, без въобще да си дадем сметка за това. Това не значи да се излъжеш на 100%, нещата са въпрос на нюанс. Говорим за това да се омаловажим, говорим за това да се неглижираме, да се подлъгваме, да си казваме още малко, какво пък толкова; да отлагаме някакви неща, които всъщност са жизненоважни за нас, да се държим жадни и гладни по пътя.
Всъщност чрез досега до една такава система, каквато е Таро, тя не е единствената, разбира се, но е много добре работеща в тази сфера, в тази посока, се свързваме със себе си и затваряме този кръг на търсене… Не че намираме, но някак си се свързваме с вътрешната библиотека и с тези вътрешни файлове, защото в нас има такава библиотека, уникална библиотека има във всеки от нас. Ние непрекъснато сме склонни да търсим навън отговорите на собствените си въпроси. Да, имаме от учители външни, имаме нужда от някакви жалони по пътя, но докато не се доверим на вътрешната истина, всяко търсене отвън остава безплодно и ние оставаме все по-гладни и жадни по пътя.
Валентина: А как се случва това точно, с картите? Нека да открехнем сега тази врата, защото аз знам, че много от хората смятат, че просто това е гледане на карти. И очакванията са такива, че отивам и ми гледат на карти все едно, а то на практика няма нищо общо, нали? Как всичкото това се случва през картите Таро?
Илиана: Едно от важните неща, които трябва човек да знае, ако реши да се допитва до себе си през една такава система, е че отговорите не са в картите. Аз обичам да започвам така – отговорите не са в картите, те не са и в мен, отговорите на вашите въпроси. Винаги отговорите на въпросите са в човека, който задава въпроса. Но Таро картите са огледала, 78 огледала, с неслучайни символи. Има много, много различни Таро колоди и това вече може да е тема и на друг разговор, защото има много информация по въпроса.
Тези символи не са случайни и тези огледала са целебни и човек, оглеждайки се в това огледало и символи, вижда себе си, вижда една част от себе си, която вече е недостъпна за него. И тези символи са знаци по пътя и са като едни своеобразни магнити, които изтеглят от нас самите, вътрешните ни отговори. А пък аз, да кажем така, съм един преводач и един придружител по пътя, един спътник за определен период от време, по време на една консултация, един разговор или когато и както човек реши да ползва моя превод. Разбира се, че има значение кой интерпретира, има значение кой превежда, знаете, нали… Знаме всички, че има по-центрирани, по-ексцентрични преводи или въобще ползване на което и да е средство. Но пък има и един такъв принцип в психотерапията, и не само, във всеки един занаят така да го кажем, всеки ходи при най-добрия терапевт или при най-добрия консултант, защото това пак предполага едно доверие към света. Ние се срещаме с неслучайни хора и търсим помощ от неслучайни съветници, консултанти, приятели.
След това, когато имаме нужда, вече различна нужда, друг когато се появи, други хоризонти се отварят, сменяме посоката, но всеки човек, който сме срещнали по пътя и с когото сме имали досег, ни е помогнал в една или друга степен – ние на него, той на нас…
И още...
Повече за Илиана Смилянова и с какво може да ви бъде полезна, може да разберете на нейния сайт Самопомощ с таро и с цветята на Бах (tarotbg.com)