Време за слушане – 27:00 минути
Може да слушате и в YouTube
Здравейте, приятели! Аз съм Валентина, а вие сте с подкаста „БиоДарове”.
В днешния епизод ще говорим за функциите на щитовидната жлеза, както и какво се случва, когато има нарушения в работата ѝ.
Поканила съм Екатерина Цолова, която е холистичен нутриционист, а вие вече я познавате от предходни епизоди.
Валентина: Ети, здравей! Благодаря, че прие поканата ми да гостуваш със своите знания в подкаста.
Ети: Здравейте! И аз много се радвам, че съм отново с теб и с твоите слушатели. Надявам се да бъде полезна.
Валентина: Разбира се че ще бъдеш полезна, както винаги! Първият ми въпрос към теб е – Кои са хормоните на щитовидната жлеза?
Ети: Най-общо, хормоните на щитовидната жлеза са три. Това са:
Т3 – той е общ, свободен и реверсивен. Характерното тук е, че реверсивния Т3 действа като спирачна система и противодейства на Т3, говорим за активния Т3. Освен това също инхибира превръщането на Т4 в Т3. Ако реверсивният Т3 е по-висок от активния, тогава се говори за доминиране на RT3. И това е нещото, което води до симптомите на хипотиреоидизъм въпреки, че резултатите нормата на Т3 и Т4 могат да бъдат в норма.
Следващият хормон е Т4 – той е неактивен хормон. Не е в състояние да ни затопли, да осигури обмена на вещества, но всъщност именно той се превръща в активния хормон Т3, който играе ключова роля за нашия метаболизъм. 60% от превръщането на Т4 в Т3 се случва в черния дроб и 20% в червата. Но това е възможно само при наличие на благоприятна микрофлора. Разбирате колко е важно чревната ни микрофлора да е наред и организмът да работи добре, колко са свързани нещата.
Следващият хормон е TSH – попадайки в кръвта, той активира синтеза на хормони на щитовидната жлеза – Т4 тироксин и Т3 трийодтиронин. TSH всъщност е хормон на хипофизата, предназначен е да стимулира щитовидната жлеза и следователно, когато говорим за хипотиреоидизъм, той е стимулиращ признак. Не е дефицит на хормони на щитовидната жлеза или намаляване на функцията на щитовидната жлеза, а именно е признак на прекомерно активиране на щитовидната жлеза, чрез TSH.
Валентина: А кои са основните форми на нарушения при работата на щитовидната жлеза?
Ети: Най-разпространените са:
Хипотиреоидизъм – той е характерен с нисък Т3 и Т4 и с високо TSH.
Хипертиреозата – характерното за нея е прекомерната загуба на тегло, виски нива на Т4 и Т3 в кръвта и ниско TSH. Тук е моментът да кажа, че Т3 и Т4 работят обратно пропорционално с TSH. Когато едно се качва, другото пада.
Дифузна гуша – тя се определя чрез ултразвук.
АИТ – автоимунен тиреоидит, който е характерен с наличие на антитела по известни като тат и мат.
Валентина: Какво се случва при хипофункция?
Ети: При хипофункция ще ви кажа симптоми, за които по-рядко се говори, но също така са много характерни за хипотиреоидизма.
Те са, че хипофункцията намалява перисталтиката на червата. Също така намалява нивото на киселинност и това се случва доста често, което пък от своя страна води до насърчаване на растежа на неблагоприятна патогенна флора в нашите черва.
Лошо се абсорбират цинк, калций, магнезий, Витамин В12, витамини Д и дори тироксинът няма да се абсорбира при ниска киселинност на стомаха.
Също така ако имаме ниска киселинност на стомаха имаме лошо усвояване на протеините и желязото също няма да се усвоява.
Каротиноидите не се превръщат във витамин А, тъй като ниският Т4 забавя този процес.
Валентина: А при автоимунен тиреоидит (АИТ) какво се случва?
Ети: АИТ често започва с хиперфункция и след това преминава към хипофункция. АИТ нарушава функцията на детоксикацията на естрогените, което критично се отразява на нашето тяло и всъщност това е момента в който трябва да се откажем от соята, козметиката и други неща, които водят до повишаване на естрогена. Причините могат да бъдат нетолерантност към глутен, възпаление в червата, вирусът Епщайн Бар. Много адаптогени, които съдържат полизахариди, които стимулират левкоцитите, също така е препоръчително да бъдат изключвани при АИТ.
Индол, който се намира в кръстоцветните и в дим, също не са препоръчителни при АИТ.
Валентина: Искам да те питам нещо – надбъбречните жлези, доминирането на естрогена и щитовидната жлеза, как са свързани тези три неща?
Ети: Да, много хубав въпрос. В последно време, много активно се обсъжда за състоянието на висок естроген и неразположения с надбъбречните жлези и тези две състояния имат връзка с щитовидната жлеза.
Ще започна с факта, че автоимунния тиреоидит и хипотиреоидизъм са чисто женски заболявания. Да, мъжете също се разболяват, но това се случва по скоро в периода на андропаузата или при наличие на фактори, които могат да променят баланса между тестостерон и естроген в полза на естрогена. Като инсулинова резистентност, мазнини по корема и други състояния, да не ги изброявам.
Доминирането на естрогена, при жената, е свързано не само с щитовидната жлеза и намаляване на нейната функция, а и с автоимунни заболявания, но и с нарушено производство на кортизол – хормон на надбъбречните жлези. Кортизолът и неговите колебания, особено когато те станат вече патологични, могат да доведат до автоимунен тиреоидит, така и до хипотиреоидизъм.
Валентина: А каква е връзката всъщност?
Ети: Връзката е следната, известно ни е как естрогенът и прогестеронът действат противоположно един на друг и осигуряват баланс в организма.
Естрогенът подтиска хормона на щитовидната жлеза и увеличава нуждата от TSH, докато прогестеронът стимулира производството на хормони на щитовидната жлеза и повишава тяхната активност в клетките. По този начин излишните нива на естроген, особено вредните метаболити, и ниските нива на прогестерон, могат да причинят хипотиреоидизъм. В допълнение към връзката естроген – щитовидна жлеза има и имунна връзка.
При хипотиреоидизъм и нисък Т3, тялото трудно детоксикира естрогена, поради нарушаване на чернодробната функция. Всъщност естрогените се извеждат от тялото именно чрез черния дроб и после бъбреците. Продължителното излагане на излишен, висок естроген, може да доведе до увеличаване на ТПО или по известни като МАТ антитела и тиреоглобулин антитела, както и до развитие на автоимунни заболявания на щитовидната жлеза.
От друга страна ниския прогестерон, предполага намаляване на те регулаторните клетки на имунната система, които всъщност бдят антигена да не проникне в нашето тяло. Намаляване на прогестерона е равно на намаляване на имунитета и от своя страна това е равно на нарушаване на идентификацията свой-чужд. Точно което е автоимунният тиреоидит. И ако мъжете имат повишена циркулация на естроген, също се свързва с автоимунитет на щитовидната жлеза. Естрогенът увеличава вероятността от развитие на възпалителни и автоимунни заболявания. Дефицитът на прогестерон и колебанията на естрогена могат да влошат автоимунната атака.
Валентина: Чувала съм, че има връзка между вируса Епщайн Бар и автоимунен тиреоидит (АИТ)? Има ли нещо такова?
Ети: Да! Вирусът Епщайн Бар е като спусък за АИТ. Вирусът на Епщайн Бар излага нашата щитовидна жлеза на атака на нашата собствена имунна система. И ако смятате, че това са изолирани случаи, всъщност не е така. Какво е важно преди да започнете някаква хормонозаместителна терапия е да разберете защо се случва това с Вашата жлеза. Вирусният товар често придружава хората с АИТ и дифузна токсична гуша.
Трябва да сме напълно наясно, че тези състояния са заболяване на имунната система, а не на щитовидната жлеза, както много хора смятат.
Един от най-често срещаните вируси, с които хората се заразяват е Епщайн Бар, от семейството на херпесните вируси. Този вирус се разпространява чрез телесни течности, особено чрез слюнката, но въпреки това може да се предава и по кръвен път и чрез сперма. Когато сме изложени на Епщайн Бар може да развием симптоми като умора, повишена телесна температура, която е независимо от изолацията и това е всъщност се явява много важен симптом при хора с хипофункция. Те много често имат ниска температура на тялото. Също така е възможна възпалено гърло, подути лимфни възли на шията, увеличен далак, различни обриви по тялото.
Всъщност Епщайн Бар е в латентно състояние в нашите В лимфоцити за доста дълго време, но след това става активен, тъй като нашата имунна система е претоварена от каквото се сетите – паразити, инфекции на червата, синдром на изморените надбъбречни жлези и други. И това може да доведе до това, че В лимфоцитите ще стимулират производството на антитела към рецепторите на ТСХ и до болест на Грейвс си хопотериодизъм. Или активния вирус може да предизвика автоимунитет на щитовидната жлеза – антитела към тиреопероксидаза може да се увеличат.
И тук е много интересно едно полско проучване, от 2015 година е, но е доста показателно, където изследователите откриват вируса на Епщайн Бар в клетките на щитовидната жлеза на 80% от хората с АИТ и 62,5% от хората с Грейвс, докато контролната група, която е участвала в изследването, няма Епщайн Бар в щитовидната жлеза.
Валентина: А какво се случва, когато човек се зарази с вируса?
Ети: Когато човек се зарази с вируса на Епщайн Бар, естествените защитни механизми започват да се насочват към вируса. Ако човек яде много захар, има непрекъснато скачане и падане на кръвната захар, това до някаква степен изчерпва нашите надбъбречни жлези и панкреаса. Има окисляване, дори и заради същата тази захар, плюс разни токсини, висок естроген, има нисък Т3 следователно енергиен дефицит, тоест системите за детоксикация не работят добре, има ниска киселинност, както говорихме, лош жлъчеоток, лениви черва, което говори, че нашата детоксикационна система е натоварена или работи лошо. Възможно е човек да има и някакви паразити, изпитва ежедневен стрес и така нашата имунна система се изчерпва и вируса същу изчерпва допълнително нашия имунен отговор, което води до латентна инфекция, както и до множество дефицити, които проправят пътя за развитието на един автоимунен процес. Също така СД8, което е гликопротеин на клетъчната повърхност и член на семейството на имуноглобулините супер гени, който участва в медиацията на клетъчните взаимодействия в рамките на имунната система и Т-клетките. Когато нивата на тези клетки са недостатъчни, вирусът на Епщайн Бар може да се засели в някакъв орган, както например щитовидната жлеза и по същество да го завземе този орган. Вирусът създава латентна инфекция, както казах, където остава в латентно състояние до благоприятно време. Той може да се събуди и реактивира много години след първоначалното активиране, което води до автоимунен тиреоидит и дифузна токсична гуша..
Валентина: Маже ли да ни кажеш нещо пове за минерала йод и щитовидната жлеза?
Ети: О да, това е много хубав въпрос. В повечето случаи никой не знае дали си струва да се приема йод, даже може би и не е и чувал за йод и едва когато прочете в интернет или някой приятел каже, започва да се замисля за йода. Проучвания, а повярвайте, има доста проучвания, показват, че приема на йод на дози от 3 до 12.5 мг на ден, но тук е много важно уточнението, при хора с нормално работеща щитовидна жлеза, се понася доста добре.
При хора с предшестващи заболявания на щитовидната жлеза като болест на Грейвс, АИТ, анамнеза да подостър тиреоидит, анамнеза за следродилен тиреоидит и други, могат безопасно да понасят йог в доза по-малка от 3 мг. И като казвам безопасна, имам предвид, без странични ефекти. Някои специалисти в областта, смятат, че пациентите с АИТ могат да понасят и повече йод, но това трябва да бъде придружено с оптимални нива на селен и желязо и други кофактори и задължително, естествено, наблюдение от лекар. А някои хора не понасят йода и всъщност това се установява доста бързо. Не трябва да мине много време за да разберете, че не понасяте йода. В тези случаи може или просто да се намали дозата или да се спре приема, но това трябва също да се проконсултатира с лекар, особено ако йода е назначен от лекар.
Всъщност много малко хора реагират проблемно на йод. По-скоро това е или спусъка за АИТ и повредено ТПО, което означава много водороден прекис в самата щитовидна жлеза и в такъв случай се работи за премахване на този спусък и едва след това се преминава към приема на йод. Или това може да е изместване на по-силни халогени, тогава се работи със системата на детоксикация, с глутатион и неговите предшественици жлъчката и другите системи, които са. Или просто сте забравили за селена и желязото, защото селена е необходим за неутрализиране на водородния прекис, желязото за активиране на йода и всъщност вече има много проучвания на темата йод и щитовидна жлеза и който се интересува може да потърси тези медицински изследвания, но в медицински, реномирани сайтове. Йода в последно време отново набира популярност, когато всъщност се опитваха да го забранят, той винаги е бил доколкото помня, но през 19-и век той заема първо място в лечението на много заболявания.
Тук идва и въпросът дали всъщност наистина е имало заболявания? Или просто е имало дефицити, които са предизвикали тези заболявания. През миналия век се решава да се забрани йода чрез различни механизми – премахват го от хляба, в солта го добавят в много минимални количества и то само в една форма, излязоха няколко статии в авторитетни издания и така се появява ефекта на Волф Чайков и започват да заместват йода с тироксин, антибиотици и други подобни. Точно в този момент идва и така да го кажем, звездният час на йода, когато започват да се страхуват от него и да го забраняват. Тогава започват и по-обстойни и по-сериозни изследвания на йода. Той е обрасъл с толкова митове, неистини, страхове, говореше се непрекъснато за вредата от него и едва ли не йод се използваше единствено и само за рани по кожата. Но от тук изниква и един много важен въпрос - защо йодът, който се смята за причина на АИТ го забраняват на всички без изключение с тези заболявания. Всъщност то въобще го забраняваха йода преди време. Процентът на пациенти с хипотиреоидизъм и АИТ се увеличават и това е проверено на практика, не е просто така да го казвам.
Валентина: Може би фактът е че сме в недостиг, а не в излишък?
Ети: Да, така май ще се оказва на практика и според мен, по-голямата част от объркването около йодния дефицит идва от това, че някои хора не можеха да проумеят как изпитваме дефицит на йод, когато живеем в страна, където йода се добавя към най-често консумираният продукт, това е солта. Но, тук трябва да кажем и следното - поглъщането на йод с храната, ама изобщо и въобще не означава, непременно че той ще се усвои. И тук се връщаме на темите от преди малко – високите нива на естроген и ниския прогестерон водят до инхибиране на йода. При инсулинова резистентност много клиенти имат и висок естроген и нисък тестостерон, което отново води до дефицит на йод. А йода в солта по принцип, той много бързо се изпарява, и в солта колкото и да пишат, че е йодирана, в нея няма почти нищо. Също така дефицита на желязо, тук само ще вметна, че в моята практика, просто неимоверни доста хора са в дефицит на желязо без дори самите те да знаят, та дефицита на желязо също засилва дефицита на йод и въобще, ако забелязваш влизам в един такъв порочен затворен кръг, от който много трудно се излиза, но все пак е възможно да се излезе.
И за финал искам само да обърна внимание на нещо, за което аз непрекъснато пиша на моя сайт и непрекъснато повтарям и няма да се уморя да повтарям – и то е, моля ви се, никога не си назначавайте сами някакви добавки, било витамини, било минерали, без лабораторни анализи, без да знаете дали наистина сте в дефицит на даденото вещество и без да се консултирате със специалист. Защото колкото е опасен недостига на нещо, също толкова е опасно и предозирането на безобидните витамини и минерали.
Валентина: Ети много ти благодаря, че ни разказа такива интересни неща. Аз мисля, че тази тема е една безкрайна тема и разбира се в 20-25 минути, за целите на подкаста, няма как да говорим много по нея, но е възможно да направим отделни епизоди за всеки един проблем свързан с щитовидната жлеза и така ще имаш малко повече време да разкажеш за отделните неразположения.
Ети: Да, и аз много ще се радвам, защото напоследък, последните проучвания и специалистите все повече говорят за много тясна връзка между проблемите със щитовидната жлеза, есторген доминирането и инсулиновата резистентност. Те са просто тройка, които вървят, за огромно съжаление, почти винаги заедно.
Дано да сме били полезни днес.
Този епизод достига до вас с подкрепата на фирма Бенто Хелт. Те са производители на хранителни добавки и козметика на основата на минералите бентонит и зеолит. Може да ги разгледате ТУК на нашия сайт.
Повече за тях може да научите на сайта им bento-health.com
Скъпи приятели, благодарим, че бяхте с нас! Останете здрави и добри!
Усмихвайте се!