Време за слушане – 34:45 минути
Може да слушате и в YouTube
А ТУК може да разгледате сайта на Катерина Атиас!
Здравейте, приятели! Аз съм Валентина, а вие сте с подкаста „БиоДарове”.
В днешния епизод ще говорим с Катерина Атиас, по една важна тема – Благодарност!
Казвам важна, защото ние на практика не осъзнаваме напълно каква е силата на благодарността и какво се крие зад това велико чувство да си благодарен!
Катя е докторант по позитивна психология и ще ни разкаже повече за силата на този чудотворен акт – Благодарност!
Валентина: Кате, здравей! Благодаря, че прие поканата ми за това интервю. Моля, представи се пред нашите слушатели.
Катерина: Здравейте и аз благодаря за поканата. Казвам се Катерина Атиас, психолог съм и в момента, като докторант по позитивна психология, благодарността е един от конструктите, които изследвам в контекста на психичното здраве и това, което днес ще споделя с вас е част от моите интереси и търсения в тази посока.
Валентина: Какво всъщност е благодарност?
Катерина: Благодарността, както всеки, който я е изпитвал може да каже, е едно приятно изживяване, което е свързано със задоволство, с щастие, често с надежда. Благодарността от една страна е чувство, което изпитваме, чувство на признателност за нещо, което сме получили или нещо, което сме оценили като позитивно за нас. А от друга страна е и израз на това чувство. Тоест тя има две страни - от една страна е това, което преживяваме, а от друга страна е това, което изразяваме към околните. Ние можем да бъдем само благодарни, без да изразяваме благодарността си, но пълният ѝ капацитет се разкрива, когато излезе от нас и насочим благодарността си към околните. Това е, вярвам всеки познава благодарността като едно топло чувство на признателност към някого или към нещо.
В психологията благодарността се разглежда в най-различни контексти. Разглежда се като нагласа, като добродетел, като навик, като личностна черта, но в полето на позитивната психология се изследва най-вече като позитивна емоция и като силна страна на характера. Теорията за позитивните емоции и наръчника за силните страни и добродетелите обясняват до голяма степен позитивните ефекти на благодарността.
Валентина: А как присъства благодарността в различните култури и през различните епохи?
Катерина: От най-дълбока древност, всъщност изпитването и изразяването на благодарност е ценено като нещо важно, като желано качество. Можем да видим това например в големите религии, в различните духовни учения. Благодарността присъства в тях като централен елемент наред с прошката и агапе любовта. В свещените книги, в молитвите, както юдаизма, християнството и исляма, благодарността всъщност е път човек да се свърже с божественото. В източните духовни учения, знаем, че благодарността е много важен елемент от медитативните практики. Така че тя е била оценявана като важна и значима. След това също в етиката, философията, социологията, на благодарността се обръща внимание и по-често е разглеждана в положителен ракурс.
Едно от изключенията е списъкът с добродетелите на Аристотел, където той не включва благодарността, защото смята, че великодушните хора са всъщност самодостатъчни и благодарността се разглежда по скоро като едно унизително задължение насочено към другите. Но въпреки това по скоро е разглеждана в положителна светлина.
В психологията конкретно остава пренебрегвана години наред, като през 20 век дори е разглеждана в негативна светлина. Например английският психолог Уилям Макдугъл твърди, че тя е свързана с негативни себеусещания, негативна самооценка, защото човекът който изразява благодарност, всъщност според него, усеща своята малоценност спрямо този към който е насочена благодарността. Според него гордите личности не преживяват и не изразяват благодарност.
След него много малко други учени се захващат да изследват благодарността. Тя дълго време се смята за присъща на жените и не присъща на мъжете, които са по-силни, по-горди и всъщност това се променя чак към края на 20 век, когато започва да се изследва благодарността в съвсем друга светлина. Един от първите учени, които посвещават вниманието си на нея е психологът Робърт Еманс и в последствие, когато се заражда позитивната психология, благодарността става ключов конструкт в новото течение.
Валентина: А как се гледа на благодарността сега, в наши дни?
Катерина: Днес благодарността се изследва активно. Изследвания започват през 80-те години, продължават през 90-те години и в началото на 21 век тя се оформя като дисциплина към която има голям интерес. А през последните няколко години, в контекста на ковид кризата, изследванията върху благодарността са много повече отколкото бяха предходните години. Позитивният ефект, който се наблюдава от преживяването и изразяването на благодарност, през последните десетилетия се обяснява с теорията за позитивните емоции, също така за силните страни на характера.
Ще разкажа за Робърт Еманс, който заедно със свои колеги, започват да изследнат благодарността. Той я определя като морална емоция, тъй като тя, според него, служи като барометър, като мотиватор и като стимул и помага на хората да забележат, да изразят и да действат позитивно спрямо позитивното, което са срещнали извън себе си. Всъщност благодарността се оценява като изключително важна за връзките между хората, за отношенията между тях. Има някои теории, че еволюционно благодарността има адаптивен характер, защото провокира алтруизъм и от двете страни – и от страна помагащия или даващия и от страна на получаващия. Като по този начин и сплотява социалните общности. Както ви споменах, тя е една от силните страни на характера, те са 24 силни страни, въобще добродетели. Благодарността е в добродетел трансцендентност.
Наръчникът за силните страни и добродетелите е разработен в началото на 21 век като опит да се идентифицират и класифицират позитивните психологически черти на хората по модела, който се класифицират разстройствата и болестите.
За благодарността се знае, че тя стимулира просоциалното поведение. Хората, които изпитват благодарност, обикновено подхождат по-етично към околните, дори когато се сблъскват с негативно отношение, не само с позитивно.
Теорията за позитивните емоции също е много важна по отношение на благодарността. Много дълги години фокуса на психолозите е върху негативните емоции, защото те са много ясни и много силни, те имат много точен физиологичен отговор. Позитивните емоции остават на страна и се разглеждат основно в техния хедонистичен контекст, тоест това че ни карат да се чувстваме добре и нищо повече, но всъщност пак в края на 90-те години и началото на 21-и век се оформя разбирането, че те имат много, много по-значима роля и са много важни за изграждането на ресурси във време, в което личността не е под стрес. Но тези ресурси след това са много ценни по време на стресовите ситуации. Ако негативните емоции изпитваме обикновено, когато има някакво негативно събитие, или поне ние го оценяваме като негативно и има бърза реакция за справяне с тази ситуация, позитивните емоции изживяваме в моменти, в които се чувстваме добре, но трупаме ресурси, които след това ни помагат да се справяме в по-тежки ситуации. Те имат забавено действие и всъщност са много ценни за изграждането и поддържането на връзки и приятелства. Ние всички знаем, че сме част от общност, не живеем сами, не сме си самодостатъчни, подкрепата е много важна и всъщност по време на тежки ситуации, на извънредно положение, силните междуличностни връзки и получаване на подкрепа са много, много важни.
Валентина: Има ли разлика между хората, които са благодарни и хората, които не са склонни да проявяват благодарност?
Катерина: Да, има разлика. Благодарността има силата да изостря вниманието към доброто и смисленото. Всъщност това е една от основните причини благодарните хора да са по-удовлетворени от живота си, от отношенията с хората. Не защото на тях им се случват задължително много по-добри неща, а защото те забелязват хубавото, което им се случва. Тъй като благодарността, както по-рано споменах, в ролята ѝ на барометър ни помага да забелязваме хубавото. Преди да изразим благодарност ние сме видели нещо, за което да бъдем благодарни. И благодарните хора, както показват изследванията, проявяват по-ниски нива на негодувание, завист, те са по-склонни да проявяват просоциално поведение, съпричастност. Също така благодарните хора прощават по-лесно, което също има отношение към връзките и отношенията. Установено е, че хората, които са по-благодарни отдават по-малко значение на материалните блага, също по-рядко проявяват завист към това което имат другите, защото те са насочени към това което те имат, това което те получават и фокуса им е позитивен към това което имат.
Това предполага един по-широк поглед към реалността, към собствения ти живот. Благодарните хора са по-отворени за нов опит, по-приветливи са. Също така е установено, че са по-малко невротични, отколкото по-малко благодарните. Така че има разлика. Изпитването и изразяването на благодарност има силата да ни помага да се справяме с негативни емоции, да неутрализира завист, раздразнение.
Валентина: Каква е силата на благодарността и на какво влияе тя?
Катерина: Практикуването на благодарност се свързва с по-голяма способност да забелязваш и да преживяваш позитивното в живота си. Също така се свързва с по-висока самооценка, по-добро самочувствие. Тя се разглежда и като един от начините за справяне със стрес. Благодарение на това че имаш по-широк поглед върху случващото се и търсиш положителното във всичко което се случва се справяш много по-добрев в стресови ситуации.
Благодарността стимулира алтруистичното поведение и много важно тук е, че не само алтруистичното поведение или позитивното отношение към човека, който е направил нещо хубаво за теб, но и към други хора, които нямат нищо общо. Тоест когато един човек изпитва благодарност, неговото добро отношение не се изчерпва само към този към който той е изпитва и е склонене да изрази благодарността си, а към много по-широк кръг от хора. И е склонен да прави нещо добро за много повече от този човек, който е направил нещо добро за него. И поради тази причина, може би, има позитивна връзка между благодарността и удовлетвореността от живота.
Благодарните хора обикновено са по-жизнени, по-оптимистично настроени, изживяват повече позитивни емоции, самата благодарност е една от изявените позитивни емоции, наред с любовта, надеждата, въодушевлението. Помага за преживяване и на други позитивни емоции, което има още по-добър ефект върху човек.
Мога да ви споделя за някои експерименти свързани с благодарността. Например при възрастни, които водят ежедневен благодарсвен дневник, са установени по-високи нива на ентусиазъм, решителност и внимателност. Те са по-енергични.
В друг експеримент, участниците, които също водят благодарствен дневник, постигат по-голям напредък по отношение на важни за тях цели, без значение дали те са академични или свързани със здравето или междуличностни. При децата също се наблюдава по-добри отношения със семейството и в училището, когато благодарността е по-висока.
Валентина: Кажи ни вярно ли е, че когато изпитваме истинска благодарност, от сърцето и душата си, то в организма настъпват биохимични процеси, които влияят на здравето ни?
Катерина: Да, прави се това допускане, тъй като култивирането на благодарствена нагласа (тук ще направя отклонение, аз ви споменах за силните страни на характера и за това че благодарността е разглеждана като една от 24-те силни страни, важното за силните страни е, че всеки един от нас ги проявява в някаква степен, при някои те са много по-силни, при други не чак толкова, но те остават силна страна във всеки един от нас, и те могат да се развиват, всеки може да развива всяка една от тези 24 силни страни). Така е и благодарността, дори благодарността да не е много присъща за дадена личност, има малки изключения, в които изпитването и проявяването на благодарност е трудно към невъзможно, но повечето хора могат да се научат да изпитват и всъщност да откриват неща, за които да бъдат благодарни. Те знаят как да я изпитват, като емоция всяка една емоция предполага някаква когнитивна оценка и ние много често си мислим, че емоциите са нещо, което няма общо с нашия разум, но не е така, всяка една емоция предполага ние преди това да направим оценка на случващото се и съответно за благодарността, когато човек се научи да търси положителното, хубавото, полезното за него, е по-лесно да оцени съответно тези неща като полезни и значими и да изпита благодарност за тях. Та затова казвам култивиране на благодарствена нагласа, всеки може да култивира такава, дори и да не му е много писъщо. Тази благодарствена нагласа има защитен ефект при различни състояния, които са провокирани от негативни емоции, като тревожност, депресия, може да се получи малко неясно, състояние като тревожност, депресия, агресия, различни здравословни проблеми свързани със стреса, които са провокирани от негативни емоции, могат да бъдат повлияни от култивирането на благодарствена нагласа.
Вероятно много от слушателите знаят, че много от физическите заболявания са провокиране от невъзможност за справяне със стреса продължителен период от време. Ако можем да прекъснем веригата на стрес-стрес-стрес и изпадаме в дистрес, ние всъщност помагаме на психическото си здраве. Това разделение между психическо и физическо здраве е абсолютно условно, човек опитвайки се да ги изследва ги разделя, но те не съществуват самостоятелно, те са свързани, защото са част от нас. Ние сме едно цяло и те са част от това цяло. Да, има данни, че благодарността помага при различни физически оплаквания, експерименти, при които хора си водят седмичен благодарствен дневник, участниците в тези експерименти съобщават след това, че се чувстват по-добре, по-оптимистични са, в сравнение с хора, които не водят благодарствен дневник, имат по-добри показатели.
При депресия и тревожност се отчита значително по-добро психично здраве, при пациенти, които са писали благодарствени писма, веднъж седмично и то забележете, без да е необходимо да изпращат тези благодарствени писма. Тоест самото изпитване на благодарност, дори и да не я изразиш към човека, към който е насочена.
В друго проучване, става ясно, че по-благодарните хора показват по-голяма чувствителност в мозъчната област свързана с учене и вземане на решения. Така че благодарността със сигурност има влияние и върху тялото и върху физическото ни здраве.
Има някои изследвания за позитивното влияние на благодарствени интервенции, благодарствен дневник най-често, при онкоболни. И всъщност проучванията на физиологичните ефекти, от страна на позитивните емоции, каквато е и благодарността показват положителни промени в сърдечно-съдовата и имунна система и затова има предположения дори, че благодарните хора, биха живели по-дълго от неблагодарните, това е допускане естествено, има нужда от много повече изследвания за да се говори категорично, но има някакви насоки, че благодарността е важна за физическото здраве.
Благодарността също така намалява риска от злоупотреба с вещества, което също е свързано с един много сериозен проблем, върху който може да се повлияе. Имаше едно изследване, при което установяват понижаване на нивата на кортизола и нормализиране на по-високо кръвно налягане.
Валентина: Намира ли място в нашето ежедневия благодарностт, в случаите когато сме подложени на силен стрес?
Катерина: Да! По време на стрес се оказва, че благодарността е една от позитивните емоции, които най-ясно изкристализират. Може би защото това което ви разказах за позитивните емоции, как те помагат да изграждаме лични ресурси и всъщност те се свързват с изграждане на устойчивост и ризилиънс. А ризилиънс и позитивни отношения са много добър буфер по време на кризисни ситуации, по време на силен стрес. Това позитивно влияние на благодарността е особено ценно точно при такива ситуации, при екстремни ситуации.
За първи път е забелязано това след атаките през 2001 година в САЩ, 11 септември. Оказва се, че тогава благодарността е втората по-честото позитивна емоция, която оцелелите изпитват и тя е свързана с по-висока устойчивост на хората, преди това събитие. А по-късно е свързана с по-леки депресивни симптоми и ръст на справяне с психологически трудности.
Свързва се с точно такъв посткризисен растеж, защото се възприема, че благодарността е неразделна част от процеса, в който разрушителните емоции, негативните преживявания се трансформират в такива, които позволяват да се възстановим.
Валентина: Значи все пак намира място в нашето ежедневие и при силен стрес. То може би сега и по време на ковид кризата са правени много изследвания в тази насока.
Катерина: Да, така е. В кризисни условия благодарствената перспектива, възможността да забелязваш неща, за които да бъдеш благодарен, се свърза с повече надежда, с повече оптимизъм и по-добри междуличностни връзки, това от своя страна има много други ползи. А по време на ковид кризата наистина има много изследвания и се потвърждава връзката между благодарност и позитивни взаимотношения, справяне със стреса. Например при партньори, които си оказват ежедневно подкрепа, чувството на благодарност е по-силно и ежедневния стрес е по-слаб, в началото на кризата, в най-страшния период на пандемията. При студенти също, изпитването на благодарност е свързано с по-слаби негативни ефекти върху психиката и по-високо позитивно благополучие. Студенти, които са по-благодарни са по-малко тревожни по време на пандемията, това е от изследване, което е правено при студентите.
Едно изследване, което правих в началото на извънредното положение, през март-април 2020 година в България, доказа, че мнозинството хора изпитват благодарност и благодарността има място в живота им, по време на този първи месец. Само един-два процента заявяват, че няма за какво или на кого да са благодарни. Повечето хора са благодарни за здравето си, за възможността да общуват с близките си.
Работата тогава излезе на преден план, защото беше икономически много нестабилна обстановката.
Много хора забелязаха това, което имат и споделиха, че са благодарни за това което имат, за неща, които преди това са виждали и приемали за даденост.
Много малко хора, в това изследване, бяха благодарни на Бог, което ме изненада, очаквах по-висок процент, тъй като благодарността и духовността са свързани и всъщност духовните хора, обикновено са по-благодарни. Няма да влизаме тук в разсъждения какво значи духовни хора.
Нямаше много хора, които споделят, че са благодарни на Бог, нито пък имаше много хора, които са благодарни на себе си, това също беше интересно.
Отношенията излязоха на преден план и всъщност едно от нещата, за което хората бяха благодарни е възможността да общуват с близките си и като субект на благодарност обикновено беше посочен близък човек, най-често партньор.
Валентина: Кажи ни сега има ли в България ден на благодарността?
Катерина: Аз не знам за такъв ден. Не мисля, че има. За прошката например, в религията има специално избран ден, за благодарността в религията не съм запозната да има такъв ден. Може би защото трябва да сме благодарни всеки един ден и да не очакваме един специален празничен такъв и защото позитивните ефекти идват от ежедневното преживяване и изразяване на благодарност, а не епизодично.
Валентина: С две думи, постоянното излъчване на позитивна енергия.
Следващият и последен въпрос към теб, който съм подготвила е как да благодарим?
Катерина: Искрено, спонтанно. Има, грубо казано, благодарствени интервенции, звучи много клинично, но най-често благодарността се изследва или като спонтанна емоция, като нещо, което изразяваш и след това оценяваш до каква степен го правиш или в експерименти като именно интервенция.
Какво можем да правим за да благодарим, освен да кажем „Благодаря”, на човека срещу нас, можем да водим благодарствен дневник и всеки ден или толкова често, колкото имаме нужда, да отбелязваме неща, за които сме благодарни, през изминалия период – дали това ще е един ден или една седмица. Това създава един навик за търсене на позитивни неща в ежедневието и отбелязването им и съответно преживяването им. Защото може да ни се случват много хубави неща, но мозъкът ни е така устроен, че да търси проблеми и негативното, с което да се справи, от което да се предпази и това е нормално, това е полезно за нас, от една страна. От друга страна обаче, ни лишава от много приятни преживявания в ежедневието, просто защото не забелязваме приятните неща, те минават между другото. И когато започнем да водим един благодарствен дневник, в началото може да е малко странно за хората, които не са свикнали или не им е много присъщо, но това се превръща в един навик и изостря фокуса върху хубавите неща, които са ти се случили. И отбелязвайки ги, ти всъщност ги преживяваш по-пълноценно. Също така можем да напишем благодарствено писмо до човек, който по някакъв начин е повлиял положително на нашия живот, а както ви споменах, дори не е нужно да го изпращаме, за да преживеем позитивите на този акта. Но ако го изпратим, това ще повлияе на отношенията ни с този човек и освен това е много възможно да провокира много позитивни емоции за него.
Друго нещо, което можем да направим, вместо да пишем писмо, е да посетим човека, на който сме благодарни, за да изразим благодарността си. Такова спонтанно посещение, обикновено провокира много радост в отсрещната страна и е много хубаво да усетиш, че това, което си направи е било забелязано. Много често ние правим нещо много малко за някой друг, поне според нашите виждания е много малко, но за отсрещната страна, в точния момент, това е било нещо много, много ценно и много голямо и отсрещната страна може да го преживее като нещо много по-голямо, от това което ние виждаме, че сме дали. В такъв момент, когато получиш благодарността на другия и си даваш сметка с нещо много малко от твоя страна, колко голяма промяна можеш да направиш. Това е много окриляващо и много стимулиращо. Да бъдем подкрепящи спрямо хората около нас, защото има смисъл и дори малките постъпки може да имат много голям ефект върху другия.
Валентина: Чудесен разговор. Много ми харесаха нещата, които сподели с нас. Отново ти благодаря, че отдели от твоето време за това интервю.
Много се надявам в бъдеще отново да имаме поводи за срещи.
Катерина: И аз много благодаря за поканата. Надявам се, че наистина е било интересно. То е много трудно да каже човек всичко, което му се иска да каже, но се надявам да съм успяла да кажа най-важното.
Валентина: Аз те приканвам да го напишеш и така ще публикуваме поредица от статии на тази тема. Наистина е трудно да се каже всичко, но може да се напише.
Катерина: То има вече доста книга по темата, но така е.
Валентина: Това няма никакво значение, всеки има гледна точка, можеш да ги напишеш нещата и ще започнем да ги публикуваме и така ще стигнат до много повече хора.
Катерина: Благодаря ти!
Тук е моментът да благодарим на спонсора на епизода – това е фирма „Биониа”, която разпространява здраве на българския пазар. С марките „Биониа” и „Вегетамин” може да бъдете спокойни, че приемате абсолютно чисти хранителни добавки и протеини. Повече за тях може да научите на страницата им.
Скъпи приятели, благодарим, че бяхте с нас! Останете здрави и добри!
Благодарете!