Време за слушане – 11:30 минути
Може да слушате и в YouTube
Здравейте, приятели! Аз съм Валентина, а вие сте с подкаста „БиоДарове”.
В днешния епизод ще споделя някои мои мисли и вълнения, относно добротата, положителната енергия на човека и силата, която чувствам, че има във всеки един от нас.
Във всеки от нас има сила, само че някои хора не я забелязват или просто са им притъпили усета да я усещат и да вярват в себе си.
Знам, че във всеки един от нас има доброта. При някои хора тя е много ясно изразена, а при други не.
Напоследък, от началото на 2023 година, забелязвам, че се случват чудни трансформации с нас. Положителната енергия, която се излъчва от много хора, започва да доминира, ако мога да се изразя така. Това със сигурност е доказателство, че аз самата израствам и започвам да усещам и виждам света по различен начин. Не че някога съм била черногледа, но самият факт, че постоянно се сблъсквам с хора, които изразяват доброта, положителност и добронамереност, ми говори много.
Забелязали ли сте, че колкото повече негативни мисли имате, толкова повече имате… Или да перифразирам - когато нямате настроение, когато ви спохождат лоши мисли и чувства, струва ли ви се, че светът се срива около вас и че нищо не върви по план?
А забелязали ли сте, че когато имате добро настроение, тогава усещате положителната енергия да ви залива, светът става някак си розов, а хората, с които се срещате са също така настроени с положителен заряд, говорите си за едно и също, вълнува ви една и съща тема… Не са ли това прословутите вселенски закони или законът за привличане? Как ви се струва? Чували ли сте за законът за привличане? Ако не, може да се поинтересувате, има книги на тази тема.
Забелязвам, че когато енергията ме изпълва, стават чудеса. Както всички знаем, няма случайни неща и всичко, което ни се случва не е случайно, то ни се случва в точния момент, когато трябва да ни се случи. Няма значение дали е хубаво или лошо, от позицията на времето, разбираме, че това, за което сме смятали, че е лошо, всъщност е било добро за нас, само че тогава не сме го знаели.
Толкова много се говори и пише вече за отношенията между хората, за духовното израстване на личността, за това, че каквото излъчваме (от сърцето си) това и получаваме. Вярвате ли в това? Аз да! Наистина смятам, че ние сме своеобразни огледала – каквото излъчваме, това получаваме.
Правила съм си експерименти със себе си, за да си потвърдя тази теза.
Например има дни (много рядко, но има такива), в които от сутринта нямам никакво настроение, усещам се като в дупка, като че нещо ме е натиснало отгоре… И си знам - днес няма да има хора в магазина (повечето от вас знаят, че работя в “БиоДарове” по цял ден). Или ако идват хора, то със сигурност ще бъдат хора, които обикновено не срещам, хора, които просто не са в моето обкръжение, хора, които искат да излеят малко яд някъде… И факт – точно така се получава. Знам си го още от сутрина.
И обратно – забелязвам, че колкото повече енергия имам, толкова повече хора идват, хора с които говорим на един и същ език, хора които ги вълнуват същите неща, които ме вълнуват и мен. Често като повдигна някакъв въпрос, отсреща получавам отговор, че точно на тази вълна е и човека отсреща… Е какво според вас е това? Не е ли това доказателство за енергията, която излъчваме?
Друго нещо, което често чуваме е колко нетолерантни са хората един към друг, особено много това се твърди за шофьорите. Ето и моята гледна точка и това, което съм видяла аз на пътя. Това са примери, които постоянно давам.
Още от времето, когато ми се налагаше да извозвам синът ми на детска ясла, съм забелязала, че всъщност шофьорите не са толкова нетолерантни, колкото се говори. Имаше едно място по пътя ми, където за да се включа в движението, просто трябваше някой да ме пусне. И какво мислите, това което забелязах още тогава, през тези две години е, че обикновено до третата кола ме пускаха, ако не първия и втория, то третия със сигурност ме пускаше да се включа в движението.
Същото наблюдавам и когато ежедневно пресичам малки улички - седя и чакам на тротоара - винаги някой спира и ме пуска да мина, като ми прави жест с ръка.
Какво мислите? Имам ли право да говоря, че има нетолерантност? Дали наистина не избираме сами какво да виждаме и какво да помним?
И други разни такива мисли и вълнения имам в последните години…
Добруването е тема, която много обичам. Добруването в чистата му форма, това добруване, което ни кара да се чувстваме окрилени, да се чувстваме на седмото небе, както се казва. Онова добруване, което усещаме, че идва от сърцето ни, от душите ни - ние не можем да го контролираме… Когато видиш или усетиш, че някой има нужда от помощ, че има нужда от теб, първосигнално я предлагаш, дори и да не ти е поискана, дори и да не знаеш в този момент дали можеш да помогнеш…. но предлагаш да помогнеш… Тези чисто човешки емоции понякога са толкова силни, че ме оставят без дъх, в буквалния смисъл на думата.
Аз твърдо вярвам в доброто и наистина го виждам навсякъде около мен. Виждам, че е пълно с толерантни хора, с добри хора, хора които са готови да направят жест. Разбрах обаче, че е нужно да го търсим това - ако не го търсим, не го виждаме.
Не знам дали се изразявам правилно, но ако мога да перефразирам - необходимо е да се научим да търсим и виждаме доброто, да не обръщаме внимание на нещата, които не ни харесват, или на лошото, както се казва. Възможно е и не е трудно да се търси доброто във всичко. Възможно е да погледнем нещата от друга гледна точка и това се учи. Стига до го пожелаем.
Когато спрем да търсим и виждаме лошото, доброто изпъква. И най-важното е, че се помни. Помним доброто, забравяме лошото. Ей така си мисля аз.
Надявам се, че тези мои размисли, ще повлияят на вас, скъпи приятели. Знам, че доброто се разпространява лавинообразно. Знам, че колкото повече обръщаме внимание на обикновените неща, като песента на птиците, например, толкова повече ги забелязваме.
От 2020 година започнах да чувам песните на птиците, започнах да забелязвам каква красота има в това, какво спокойствие носят. И добрата новина е, че не съм само аз. Това го чувам и от други хора, в моето обкръжение.
Преди седмица (през март 2023 година), на спирката на трамвая, чух разкошна песен от птица, която не разпознах. Гледах дърветата, за да я видя, но не я видях, само я чувах. Слушах я 4-5 минути и трамваят ми дойде. На следващия ден, въпреки, че беше доста студено, същата птица, пееше на същото място. Малко след мен, на спирката дойде една жена и каза: „Ама как пее това птиче бе”. И се разговорихме… Беше толкова приятно, все едно се намерихме, единомислещи, чуващи едно и също, регистриращи едно и също… И после трамваят дойде.
Колкото повече забелязваме обикновените неща, толкова повече радост и спокойствие има в нас. Какво мислите? Не мисля, че материалните блага, като коли, къщи и вещи, могат да донесат на човека такава радост, както птичките и тревичките, както босото ходене по тревата, по плажа, по Земята. Толкова много красота ни заобикаля, но не винаги я виждаме. Когато спрем и се осъзнаем, когато забавим темпото, то красотата застава на пътя ни и тогава разбираме, че всъщност не ни трябва много. Трябва ни само спокойствие, добра дума от мили хора, красива природа. Ние сме преди всичко хора и то хора, които не са си самодостатъчни. Ние сме създадени за да живеем в общност, ние се развиваме най-добре, когато сме обединени със съмишленици. И тогава, когато го осъзнаем, съмишлениците идват при нас, както се казва Вселената урежда нещата, събираме се. Толкова е вълнуващо всичко това.
Толкова съм щастлива, че имам възможността да общувам с много хора. За 10-те години в магазина, срещнах прекрасни хора, повечето ми клиенти ми станаха приятели.
Толкова е лесно да се израсне, само трябва да се осъзнаем и тогава всичко се променя, тогава усещаме прилив на енергия, срещаме хора, с които имаме подобно мислене, учим нови неща, наслаждаваме се по един нов начин на всичко. Тогава не забелязваме лошото, ако такова съществува изобщо.
Тогава си казваме, ако се родя пак, пак така ще живея!
Толкова е хубав живота, че е най-добре да го изживеем с радост. Без излишни негативни емоции и упреци, без насилие, без обида.
И както е казал Мечо Пух - “Колкото повече, толкова повече”!
Колкото повече добро, толкова повече добро!
И не на последно място искам да ви кажа, че смелостта да публикувам мислите си, дойде от скъпа на сърцето ми Приятелка, която ми действа като спусък - тя отключва цялата ми доброта и положителна енергия. Казва се Мария Попова, творец с вълшебен глас, Човек с много знание и Човек, който дава много на околните. Тя е Човек с главно Ч. Така я усещам!
Ще я чуете и вие скоро, тъй като сме планирали интервю с нея. Много искам да я чуете и повярвайте ми има защо.
На този етап ще споделя с вас YouTube канала ѝ, където може да слушате нейните творения… мир и любов струи от всичко там. Моят любим видеоклип е „Музика по цветята на Бах”. Мария е написала музика за всяко цвете. Пускам си тази музика почти всеки ден, дори понякога и няколко пъти на ден, за да хармонизирам средата, в която се намирам.
(4) Maria Popova - Музика по цветята на Бах (Bach flowers music) - YouTube
Скъпи приятели, благодаря, че отделихте от времето си, за да изслушате моите размисли… Надявам се, че съм ви накарала да се замислите или да си спомните, защото всички знаят това, което написах, но някои не си го спомнят просто…
Останете вдъхновени и добри!
Усмихвайте се!