Подкаст епизод 008 ǀ Хранене ǀ Екатерина Цолова

Валентина Русимова

Време за слушане – 30:37 минути

Слушайте в Spotify

Здравейте, приятели! Аз съм Валентина, а вие сте с подкаста „БиоДарове”.

В днешния епизод ще ви запозная с Екатерина Цолова, която е дипломиран нутриционист и от която можем да научим много важни неща свързани с храненето и ефекта на храната върху здравето. Надявам се, че ще ви бъде интересно да изслушате нейната вдъхновяваща история – Как Ети промени живота си, благодарение на своята страст да изучава храните”.

Валентина: Ети здравей, благодаря, че прие моята покана за това интервю и си тук за да вдъхновиш хората, които ни слушат. Моля представи се пред нашите слушатели.

Ети: Здравейте, казвам се Екатерина Цолова, или за по-кратко Ети. Завършила съм основи на нутрициологията в МАЕО (Международна академия по експертизи и оценки), но това само събуди още много с въпроси в мен и така се озовах в международния институт по интегративна нутрициология, където завърших. Член съм на Асоциацията на нутрициолозите и коучовете по здраве. И не на последно място съм дипломиран йога преподавател, а догодина (2023), надявам се, живи и здрави, да имам и магистърска степен по психология на здравето. Имам магистърска степен по храни и хранене и в момента започвам обучението си в школата по позитивна психотерапия. 

Валентина: Това са все страхотни дипломи – чудесно, поздравления! А може ли да ни кажеш накратко какво е нутриционист?

Ети: Нутрициология е наука за храненето, нутриционист е човек, който се занимава с начина на хранене на хората. Това което е добре за мен, може да не е добре за теб или за някой друг. Много често се склучва, и аз съм минала през това нещо, някой казва, че е направил нещо и много му е помогнало и всички след него тръгват да го правят, обаче на другите не се отразява добре.

Валентина: Да, да. Точно индивидуален организъм, индивидуални препоръки, както се казва. Ето тук идва и ролята на нутрициониста, който насочва на практика хората, какво точно е подходящо за тях самите, за техния организъм.

Ети: Да, точно така. Има определени заболявания или симптоми, които си изискват отделен подход. Не може за всички да караме по един и същи начин.

Валентина: Може ли да ни разкажеш кое те накара да започнеш да се храниш с растителни храни? Знам, че ти се храниш с растителни храни.

Ети: Да, аз съм изцяло, единствено и само на растителни храни. Всичко започна преди 7 години и честно казано, започна като експеримент. Аз и до сега обожавам да експериментирам, правя опити върху себе си, кое как действа. Как се случи? Аз всъщност имах инсулинова резистентност, бях диагностицирана с автоимунен тиреоидит на Хашимото, тежах около 120 килограма. Единственото, което исках да правя е да спя, нямах абсолютно никаква енергия, имах страхотни главоболия, постоянни световъртежи. Така и никой не можа да ми каже тези световъртежи от какво бяха. Всъщност бях една развалина, която просто съществуваше, но не живееше. Когато се намираш в такова състояние, всъщност имаш два варианта - или се оставяш да вегитатираш или търсиш изход. Тогава точно по това време набираше много скорост веганството. Много започна да се говори за растителното хранене, аз бях минала през 90 дневната диета и всъщност от нея установих, че когато не консумирам животинска хран, се чувставм прекрасно с енергия, не ми се спи така и реших какво пък дай да пробвам, да видя какво ще стане. Като на всички обяснявах, защото всички около мен настръхнаха как съм щяла да се погубя, защото знаем, че в нашето общество все още битуват страшно много стереотипи, които трудно се разбиват, за съжаление.

Аз казах, че нищо не предприемам за постоянно, ако ми се дояде пържола, ще ям пържола. И така тръгна моят експеримент с растителното хранене, което всъщност извърши чудеса.

Валентина: И резултатът е на лице 7 години по-късно.

Ети: Да.

Валентина: А лесно ли е да си на растително хранене? Къде са недостатъците? Къде са положителните страни?

Ети: Ах, да. Сега ще си навлека малко гневът на яростните вегани, но ще кажа, че всъщност не е толкова проста да си на растително хранене. И когато става дума за растително хранене, независимо къде в интернет пространството, винаги се намират хора, които обясняват, че са били Х на брой години, сигурно и ти си го срещала, но за малко са щели да умрат. Включително и аз имам позната, която казва (не помня колко години е била веган), че е получила някакво увреждане на сърцето и е престанала.

А пък други, включително и аз съм в това число, описват колко се е подобрило здравето им, след преминаване на растително хранене и тук идва въпросът – на какво се дължат тези разлики в здравословното състояние? 

На първо място бих посочила генетиката, но за нея ще поговоря малко по-късно. И когато изключим генетиката, остава самия начин на хранене, защото ако погледнем реално, пържените картофи, белият хляб с маргарин, сладкото на баба и разни там други такива вредности, са веган, нали? Но здравословни ли са?

Всъщност истината е, че неправилният подход към растителното хранене, може да бъде точно толкова вреден, колкото съвременната западна диета, която всички знаем.

И без значение на какъв вид хранене си, аз бих посъветвала хората, когато слагат нещо в устата си, да си зададат въпроса „Какво ми носи това нещо?”. Защото моите наблюдения са, че хората в днешно време, с храната компенсират разни липси – липса на любов, липса на внимание, на удоволствие, всъщност постигат удоволствието спряма храната.

Валентина: Да, доста грешен подход. Неосъзнат.

Ети: Неосъзнато и когато сме разстроени, какво правим, даже филмите ни го показват – оставил я е приятелят ѝ и тя награбва сладоледа, реве и яде сладолед. 

Валентина: Да. Послания. Грешни послания.

Ети: Да, това не трябва да бъде така. И на практика точно това се получава - хора, които преминават на растително хранене от едната мода. От една страна има хора, които от етични съображения, всъщност след 7 години вече и аз станах абсолютно от етична гледна точка, не от здравна. Аз много добре осъзнавам какви са рисковете, сама за себе си съм открила, че имам някои липси и ги компенсирам, по късно ще споделя за това. Но хора, които тръгват само от това, че нещо е модерно и е добре да си различен, но не проучват въпроса, на четат, не се интересуват или просто чуват, че някой… Аз също минах по този път. Масово се говореше, че няма никакви проблеми, когато си на растителен режим. А всъщност се оказа, че не е така. Има си проблеми и например, когато си на растително хранене, особено внимание трябва да се съсредоточи над набавянето на протеин. Макар, че ако седнеш да четеш, ще ти кажат, че няма абсолютно никакъв проблем да си набавиш протеин от растително хранене… Но има много условности…

Аз самата, след години на растително хранене, едва когато започнах да уча нутрициологията, понеже там учих катедра Лабораторна диагностика, учиха ни да разчитаме лабораторни анализи (цялото ми семейство ми мина през ръцете), там например си хванах на себе си липса на протеин. Аз никога не смятам грамажи и калории, ям каквото ми се яде, колкото ми се яде, но се храня точно три пъти на ден, без никакви междинни похапвания. И установих, че всъщност за трите ми хранения аз не мога да погълна такова количество храна, което да ми набави, аз съм 60 кг (ако вземем една средна норма 1 гр на килограм), не може да ми набави 60 грама протеин. По простата причина, че спазвам принципите на ротация на продуктите, тоест не може да ядеш само боб и леща, трябва да има най-различни неща, спазвам принципа на разнообразието.

Като се има предвид и най-важното, че растителният протеин се усвоява от човешкото тяло от 60% до 80%, той не е като животинският, който се усвоява на 95-98% тоест ако пише хипотетично, че в киноата се съдържат да речем (сега не си спомням точно колко), но да кажем 13 грама протеин, това не означава, че ако изядеш 100 гр киноа, ти ще вземеш 13 грама протеин - ще си набавиш 9-10  грама, нещо такова. И тогава идва въпросът – или да вдигаш количеството на храна (което аз не мога да направя, защото просто отказвам да преяждам, ам докато се наям и не продължавам да се тъпча, както се казва). И така за себе си след като си хванах този проблем с протеина, включих протеинови шейкове в менюто си. Тоест компенсирам с протеин на прах - растителен протеин на прах. Като за мен най-добрият е конопения протеин, който е почти идеален на аминокиселини, но тук пак идва това, което казах, че въртя – правя ротация на продуктите, не може всеки ден да ядеш конопен протеин, затова аз си купувам по няколко различни протеини и всеки ден ги редувам.

Другото, което е Витамин В12 – в растенията няма витамин В12 и като се има предвид, че той участва в компонентите на ДНК-то, и с липсата на този витамин, разделянето на клетките на костния мозък е нарушено и се получава намаляване на узряването на червените кръвни клетки. А всъщност е известно, че запасите на Витамин В12 ако се спрат животинските храни, този пул, така да го наречем, се изхабява от 3 до 5 години.Тоест от 3 до 5 години ти можеш да компенсираш. Всъщност, знаеш ли, нашето тяло е една невероятна биохимична лаборатория и има страхотни компенсаторни методи. Ние може години наред да не разберем, че нещо не е наред с нас, защото тялото компенсира. Но много ми харесва израза „Бездънни кладенци няма” – компенсираш, компенсираш, компенсираш и в един момент рязко се смъкваш надолу и се чудиш “Ама чакай сега, това от къде дойде, защо дойде…?”.  А всъщност нашето тяло има начини да ни покаже, да ни каже, че нещо не е наред, но ние просто не го слушаме и не го чуваме. Аз всъщност бях един такъв човек и вече сега започвам да се чудя, например как хората приемат едно главоболие за нещо нормално…нещо нормално е да ме боли главата от работа, от компютър, от очите, търсим си някакви поводи и ние го приемаме за нещо нормално… Не, не е нещо нормално да те боли глава… Болката е дар от природата, която идва да ни каже че нещо не е наред, а ние я приемаме за нещо нормално. 

Същото е (надявам се, че повече жени ни слушат) и с месечния цикъл при жените. Масово жените смятат, че е нормално да имат болки в корема, в гърдите, да им се подуват, разни такива симптоми, по-нервни да стават… Ами не, не е, не е нормално това. Всичко това говори за някакъв проблем, на който ние трябва да обърнем внимание…

Валентина: Много хубаво, че го казваш това… Това наистина е важно!

Ети: Продължавайки нататък за растителното хранене, стигаме до Омега 3 мастни киселини. Понеже аз говоря от собствен опит, защото минах през всичко това, знаете навсякъде се обяснява, че не е никакъв проблем ядете водорасли, ленено масло, в чиата има, в орехите има Омега 3 мастни киселини. Принципно на теория, това наистина е така, но на практика, нещата са малко по-различни.

И пак идваме до важния момент генетика. Има един ген FADS (ФАДС), който отразява десатуразата, това е енизм, който премахва два водородни атома от мастната киселина и създава двойна връзка въглерод-въглерод на мастните киселини. Всъщност за нашето тяло са най-важни две Омега 3 мастни киселини  докозахексаеновата киселина (DHA) и ейкозапентаенова киселина (EPA). В лененото масло и в растителните храни има алфа-линоленова киселина (АLA) и от нея на теория могат да се произведат другите две. Проблемът е обаче, че ако има някакъв проблем в този ген, всъщност нищо няма да се произведе. Това първо и второ  наскоро ми попадна едно изследване, само че тук сега да не излъжа, която от двете беше, едната може да се образува в тялото около 5%, а другата 30%. Тоест дори и да ни е наред, ние не можем да произведем това количество, което всъщност ни е необходимо.

Аз например, сама за себе си, си правя няколко пъти в годината, курс с масло от крил. Аз не съм си изследвала генетиката, признавам си го, но просто на база тези опасения си го правя това нещо, защото смятам, че ние трябва да сме отговорни преди всичко към себе си и към нашето тяло. 

Следващото, което е един от подводните камъни на растителното хранене, това е гена, който се грижи за преобразуване на бетакаротин в ретинол. Казват никакви проблеми нямате с Витамин А, тук в растенията е масово, пълно с витамин А, само че за нашия човешки организъм ни трябва ретинол, не ни трябва бетакаротин. И да, на теория бета каротина може да се превърне в ретинол, но там има и редица условия, които трябва да са изпълнени.

Изследвания, които ми попаднаха наскоро, не за България, но е интересно, че 50-70% от хората, където е проведено изследването, всъщност имат полиморфизми в този ген и това означава, че те не могат да обръщат бета каротина в ретинол. И тук също човек трябва да се наблюдава - в смисъл, ако ти си изцяло на веган меню… Ако ядеш яйца, някои вегетарианци например консумират и риба, при тях е по-малко вероятно, даже ако консумират редовно риба, както се казва може и да нямат, но ако си изцяло и само единствено на растително хранене, съществува доста голям шанс от дефицит на витамин А. 

И тук бих искала да кажа, че и за Омега 3 (за конвертирането), за витамин А, за желязото, както ще поговорим по-късно, всичките тези процеси, за да се случат в тялото, трябва да сме сигурни, че нямаме някакви дефицити.

Валентина: А това се разбира с изследвания?

Ети: Не бих казала, че се разбира и с изследвания, защото не всичко може да се изследва в България. Аз например не съм намерила лаборатория, която да изследва селен. Цинк има (цинк изследват), магнезий, В12, витамин D и фолат мисля, че това са. 

При всичките тези процеси, участват някакви витамини или минерали и ако имаш някакъв дефицит, няма как да се случи. 

Сега ще кажа само две думи за желязото. Растителното желязо е доста по-различно от животинското. Там също е нужно преобразуване, също са необходими условия, в които това да стане. Но то лесно се изследва, като си направиш едно изследване на хемоглобин, желязо и феритин веднага се вижда как е. Аз специално за желязото, по опитен път, установих, че всъщност там нямам проблем, там всичко работи както трябва.

И накрая, ако трябва да обобщим, то растителното хранене изисква много по-внимателен подход към начина на хранене, отколкото конвенционалното хранене. Важно е да се приема разнообразна храна, за да се запълват необходимите витамини и минерали. 

Една растителна диета която е монотонна еднообразна, оскъдна, много трудно може да се наричи здравословна диета. Ако ти ядеш пасти и торти, но не ядеш месо, няма как да кажеш, че се храниш здравословно, или ядеш пържени картофи с кетчуп примерно. В никакъв случай това не е здравословно и към това нещо трябва да се подходи изключително отговорно и да наблюдаваме здравето си, това как се чувстваме.

Всъщност много хора казват „Аз се чувствам прекрасно". И това е прекрасно, но въпросът е как знаеш, че се чувстваш прекрасно – ти се чувстваш прекрасно сега в дадения момент, но не знаеш какво става вътре в теб. Много хора се отнасят изключително несериозно към профилактичните прегледи. Като кажа на някой, че трябва веднъж в годината да си прави профилактичен преглед и все едно не знам какво му казах… А всъщност това е изключително важно, така се хващат навреме много липси, дефицити, вече започнали процеси.

Лекарите работят с референтни стойности – всички знаем, когато си правим лабораторни анализи, там има референтни стойности и ако ти си вътре в тези референтни стойности, за лекарите всичко е наред. Докато мен са ме обучавали и аз съм човек, който работи с оптимуми – вътре в референтните стойности има оптимум. И ако вече има излизане от тези оптимуми, ние казваме “Да тук вече е започнал някакъв процес”, който все още може да се хване, защото ние нутрициолозите не сме лекари, ние работим с условно здрави хора. И ето това е моментът, в който ние можем да работим с нашия клиент, ние не работим с пациенти, а с клиенти. Когато той е в референтните стойности, защото ако той е извън референтните стойности, той е за лекар, но когато е вътре и лекаря е казал, че всичко е наред, то ние можем да работим. 

И ще дам най-простият пример – за инсулина. Ако не се лъжа, мисля, че горната граница беше 24 на инсулина, ние казваме, ако инсулина е над 6 на гладно, значи вече върви някакъв проблем с въглехидратния обмен. Но виж каква е границата между 6 и 24. И някой ходи, инсулина му е 15 – всичко е наред, заповядай, когато стане както моя инсулин – беше 150 или 180, не си спомням вече колко беше.

Валентина: Кое провокира у теб интерес към храненето?

Ети: Личния опит. Определено личния опит, защото видях как само с промяната на храната, аз си промених целия живот. Това е аудио, не е визуално, но аз съм с 60 кг по-слаба, над 45 години, вече съм на 49 години – успях да се сертифицирам като йога инструктор. Животът ми се промени коренно, отвсякъде - пълна съм с енергия, не ми се спи, но имам изграден режим - сутрин ставам в 6 ч., вечер си лягам в 22 ч. и това провокира в мен този интерес, как само и единствено чрез храна всичко се промени. Аз глава не знам какво е да боли - мен глава не ме боли. Антибиотик съм пила последно преди осем години (февруари 2014 г.), хапче от аптеката, като хапче съм пила последно преди шест години (2016), аз лекарство не приемам. И всичко това само с едната храна. 

Валентина: Храната е лекарство.

Ети: Да. Храната може да те излекува, но може и да те убие.

Валентина: Особено съвременната храна.

Ети: Да.

Валентина: Кажи ни кога реши да се занимаваш професионално с изучаване на храните и какви са ползите и вредите от тях?

Ети: Ползите – вредите – едва ли има съвременен човек, който да не знае кои са вредните храни и кои са полезните. Вече защо не се храни по полезния начин е отделен въпрос.

А кога реших професионално? – това е много интересен въпрос. За това нещо вина има дъщеря ми. Защото аз, в интерес на истината, учех нещата, както си казвах, че ми е за собствена консумация.

Валентина: То така се започва.

Ети: Аз даже изкарах един доста дълъг курс за хранителни нарушения към асоциация Уникал. И помня, че много въодушевено разказвах на дъщеря ми нещо, което съм научила, което ми е направило силно впечатление, а тя с някакво пренебрежение ме погледна и каза: „Ти си егоист! Ти имаш толкова много знания, а ги държиш само за себе си! Защо не помогнеш на хората?”. 

И всъщност точно така започна професионалното.

Валентина: Знам аз, че ти учи много дълги години, учи от сутрин до нощем, изпити, дипломни работи, знам…

Ети: За собствена консумация, но в един момент да, тя се оказа права, защото истината е, че на мен това ми харесва – аз горя в това нещо.

Валентина: Да, разбира се, то това е най-важното. За да бъдеш полезен, трябва самия ти да гориш в нещото, а не просто заучени фрази, идвайте тук на конвейра…

Ети: И моя плюс е, че аз самата минах през това нещо. 

Валентина: Разбира се и това е много важно, винаги когато минеш по пътеката – знаеш. Когато някой ти разказва – не знаеш, но когато минеш по пътеката е различно.

Ети: Както казват „Добрият лечител е раненият лечител”. 

Валентина: Да точно така. Много хубави неща разказа. Може ли да ни кажеш къде може да те намерят за консултации нашите слушатели?

Ети: Тук е момента да кажа, че съм подготвила, специално за публиката на „БиоДарове" един подарък. Едно ръководство за растително хранене, където ще намерят, надявам се, полезна и интересна информация, както и рецепти.
Там ще има и моите координати, телефон, сайт, имейл.  

(В края на статията е ръководстовто за изтеляне.)

Валентина: Е това вече ме изненада и мен! Благодаря! След като го изтеглят, ще разберат къде и как да те намерят.

Много ми беше приятно!. Благодаря! Аз се надявам, че отново ще ни отделиш време и пак ще ми гостуваш, за да си поговорим за някои специфики в храненето.

Ети: Да разбира се! И аз се радвам, че има кой да прояви интерес, защото гледам, че хората около мен, моето семейство и те вече раздават съвети…

Валентина: Има голям интерес и все повече и повече интереса се засилва. Аз виждам и при мен в магазина, хората определено се интересуват от това – от храненето и храните. И това няма да е последната ни среща.

Благодаря, че отдели от времето си!

Ети: Благодаря и аз за вниманието!

Спонсор на днешния епизод е „БиоВита". Марката BioVita е създадена от Магистър фармацевт, през 2014 г., след натрупан 20 годишен медицински опит и наблюдение в сферата на опазване здравето на хората.

Въз основа на тази практика, БиоВита представя програма от хранителни добавки за провеждане на навременна профилактика, с цел постигане на оптимално здраве и пълноценен живот.

В продуктите на БиоВита се използват иновативни технологии за постигане на максимална ефективност без странични ефекти. Използват се органични, природни субстанции с клинични изпитвания и най-високо качество.

Водещ принцип на компанията при създаване на продуктовата линия, е основният постулат в медицината "Primum non nocere  Преди всичко не вреди.“

Скъпи приятели, благодарим, че бяхте с нас!

Останете здрави и добри! 

Усмихвайте се! 😊

ТУК може да изтеглите специалния подарък, който Ети подготви само за слушателите/читателита на подкаста – електронна книжка „Ръководство в растителното хранене".



По-стара публикация По-нова публикация