Имах удоволствието да опитам вълшебните „Кокосови облачета" на Дана.
С Дана се запознахме в БиоДарове.
Тя е млада, вълнуваща дама, която има много идеи за направата на сурови десерти.
Дана е художник и освен това има талант да пише вълнуващо и запленяващо.
Тук ще ви представя уникално вкусните и лесни за приготвяне „Кокосови облачета". ♡
С огромна благодарност към Дана, която предостави рецептата, снимките и описанието за вас, скъпи читатели на блога „БиоДарове - Как да..."!
Приятно четене и после приятно бонбоноправене!
„Кокосови облачета
Дни наред не съм на себе си, драги читатели.
Измъчвах се да измисля име на кокосови бонбонки, което да не стресне аудиторията твърде отрано.
Аз съм срамежлива и не ми е никак лесно.
Да представя топченцата, които съм измислила, на пет човека само, е като да застана пред голяма публика да рецитирам Рилке.
Защото сладкото е поезия, скъпи лакомници! То е живот, дихание, песен...
В началото смятах да кръстя бонбоните с шантавото име „Дръж се Жужи", защото така казваше баба ми (Мамчето), когато положението станеше напечено. И въпреки че тези топчици изобщо не се пекат, на човек му става горещо от тях.
Всичките ви сетива се напрягат заради нежната експлозия от меки вкусове, оглавявани от царя на ароматите - Кокосовия орех. Но се притесних, че подобно наименование ще се стори твърде лудо за хора, които още не ме познават. Обичайната плахост при запознанство, нали разбирате...
После по цели вечери се въртях будна и се чудех дали мога да нарека бонбоните „Бяло Брауни" или пък „Нощем с Бялото Брауни" (извинявай за плагиатството, скъпи Вежинов!), поради това, че рецептата бе вдъхновена от обикновено „Брауни".
Поназнайвам малко английски обаче, за да си дам сметка, че не може нещо, получило името си от кафявия цвят, да бъде бяло! Все едно да кажа „Бяло Кафяуни"! Вътре, вярно е, има кафяви продукти - фурми, бадеми, но съм махнала основния компонент - какаото - така че никакво „Брауни", било то зелено или бяло, не може да бъде това.
Точка! ♡
И понеже животът ми се върти около кокоса, а в топчетата, както вече намекнах на места, има кокос и то колкото за цялото небесно войнство (особено за всички ангели хранители, та да ни хранят със стърготините му), реших! Пустият орех е ключът към всичко, дори да бъде определящ за заглавието на сладката поема.
Представям ви пухкавите, прозирни от деликатност „Кокосови облачета". Простичко, скромно именце. С тях ще сте на седмото небе или както пее Браян Адамс - на „Облак номер девет" (което е английският еквивалент на неземно блаженство).
Продукти и разни калории:
- 100 г бадеми (или др. ядки като кашу, орех, бразилски орех, лешник) - 580 кал.
- 100 г фурми - 300 кал.
- 100 г сушени кайсии - 280 кал.
- 40 г кокосово мляко на прах + още 25 г за овалване - 455 кал.
- 80 г кокосови стърготини - 480 кал.
- 3 с. л. мед - 200 кал.
Цялата смес е около 2295 кал.
Брой топчета - 26
1 топче - 90 кал.
Само да ви кажа, че калориите не претендират за точността на атомните часовници, но все пак кръжат около задоволително верни стойности. А и без това, ако държите на всяка стотна и хилядна, по-добре изобщо не опитвайте тези бонбонки.
Със сигурност ще си нарушите калорийния баланс, понеже човек не се стърпява да хапне само едно-две. А може и след няколко секунди да се окажете пред абсолютно празна купа и въобще няма да разберете как е станало.
Но да се фокусираме върху направата! Ясно е, че контролът е невъзможен.
Аз не си „играя" много, когато правя сладки. Ателието и боите винаги ме чакат, понеже съм основно художник, затова просто изсипвам всички продукти в кухненския робот.
Ако не съм забравила, накисвам ядките - имам си списък върху хладилника кои ядки колко се киснат и в каква вода. Ако киснете ядките, броят на топчетата става с една трета повече, отколкото ако прескачате процедурата, така че наистина - за добро е! После измивате фурмите и им махате костилките (иначе ще си счупите зъбите). Ако това ви е досадно, просто си купувайте алжирски фурми, които нямат костилки. Аз измивам и сушените кайсии, изобщо всичко мия. Някои хора смятат това за луда работа, но аз пак си ги мия.
И не на последно място - обичам повече мед, по-сладко да ми е - затова имайте предвид - писала съм три супени лъжици, но обикновено ги слагам препълнени. Което кой знае, сигурно се равнява на пет-шест! Не, шегувам се, едва ли е толкова много, но като нищо ще изям топчетата и с десет черпака мед - тук вече не се шегувам.
Когато получите готовата смес, оформете бонбоните с длани. Понеже е доста лепкава, аз си плакна ръцете на всеки две-три кълбенца, но не се избърсвам напълно в кухненската кърпа - оставям кожата си съвсем леко навлажнена. Това помага на продуктите да станат идеално гладки, щом подхвана отново да ги „закръглям".
Накрая отъркалвам изделията в сухо кокосово мляко - не се тревожете, че нетърпимо вкусното прахче полепва в началото на малки буци, нужно е само да завъртите топчето още няколко пъти в дланите си и пухкавото облаче ще стане равномерно напудрено.
И после знаете - слагате готовите бонбончета в красива стъклена кутия и я пъхате в хладилника. Там произведенията ви ще претърпят чудна трансформация - не знам как става, мили дами, но те малко се втвърдяват и добиват леко хладен вкус, който събужда небцето ви за цялата изненада в облачето! Сигурно някакви неуморни снежни феички правят странни магии на храната, когато затворите хладилната врата.
Е, аз се скривам някъде, защото ще завалят върху ми упреци, че покварявам населението. 😊 Със сладък тормоз чрез предумишлена съблазън! И ще кажете, че изобщо не съм „еко", защото изчерпвам медените запаси на страната. Пчеличките да му мислят...
Дана Кандинска"
Тук може да разгледате страничката на Дана:
https://www.facebook.com/DanaKandinskaArtist/?ref=page_internal