Време за слушане – 27:27 минути
Слушайте и в Spotify
Здравейте, приятели! Аз съм Валентина, а вие сте с подкаста „БиоДарове“.
В днешния епизод ще ви запозная с една интересна и вдъхновяваща личност, тя седи до мен на диванчето, казва се Илиана Смилянова.
Тя е изключително специален за мен човек и го казвам от цялото си сърце. От нея винаги се излъчва енергия и винаги когато я видя, денят ми става по-различен.
С Илиана се запознахме в „БиоДарове“, тя е една от първите клиентки на магазина и така вече 9-та година.
Моята гостенка е завършила българска филология, работила е като преподавател, учила е психотерапия. И както тя самата казва „Все се търсих и пътувах към себе си“.
И сега, въпросът ми към теб, Илианка е: „Намери ли себе си?“
Илиана: Усещането ми е, че съм все по-близо до същността, все по-близо до центъра, но изненадата, със сигурност не мога да кажа дали е приятна или не, но за мен това е факт, това е едно безкрайно пътуване, което не свършва според мен и с края на този ни живот. Защото Вселената е безкрайна, по същия начин и ние сме безкрайни и колкото повече се доближаваме към себе си, толкова повече нови хоризонти и нови пространства се отварят и това е много вдъхновяващо и жизнеутвърждаващо.
Валя: И това нещо ние го разбираме, единствено крачейки през живота. Не може да осъзнаеш такова нещо, когато си на 15, 20, 25 години – крачейки през живота, разбираш все повече и повече, разбираш себе си.
Илиана: Така е. Това, което преживяваме се превръща в наши богатства, наши съкровища, които никой и нищо не може да ни отнеме. Това не са съкровища, които се купуват с пари, макар че парите са енергия и са нещо изключително ценно и важно и съвсем не са за подценяване. Но зрелият човек, живелият човек, възрастният човек е богат човек, красив човек. И това е красота и богатство, които няма как да бъдат притежание на някой, който не е преживявал, който не е живял. Някъде четох и много ми хареса това „Ако не си умрял, не означава, че си жив". 😊
Затова е много важно наистина да изпълваме живота си с приключения, с преживявания, също искам да добавя, че наистина е важно да се движим, но е важно и да спираме, поне от време на време. Едно пътуване се осмисля и отваря съкровища пред нас не само във влаковете, но и по гарите. Затова гарите също трябва да бъдат така Любима част от едно житейско приключение.
Валя: Колко прекрасни слова, много добре го каза. Искам да те попитам нещо свързано с картите Таро. Ти имаш написана книга, за картите Таро, тя се казва „Таро попитай сам себе си”. Разкажи ни откъде дойде твоя интерес към картите Таро и какво всъщност е това, защото съм убедена, че на голяма част от аудиторията това не е известно?
Илиана: Бях чувала през годините, като по-млада, за картите Таро и нямах интерес към тях. Разбира се, че не съм имала и знанията и вярната представа. Когато бях на един житейски кръстопът, около 30-та си година, прочетох една книга, доста често съм говорила за нея. Тя се казва „Съдбата като шанс”, авторът е германец – Торвел Детлерсен.Това е книга, която препоръчвам на всеки, защото наистина е една изключително истинска духовна книга. В момента има много литература, която с лека ръка се кръщава духовна или езотерична и не винаги формата отговаря на съдържанието – както при хората, така и при книгите. Но тази книга, според мен, е много истинска, много близо до същината.
През тази книга за мен се отвори интереса ми и вратата ми към хомеопатията. След това аз започнах да използвам дълги години хомеопатия. Тази книга отвори за мен интереса и към различни езотерични системи, каквато е и Таро. Идея нямах за какво става въпрос, но отвътре нещо ме повика, отидох тогава на „Славейков” и просто избрах една от не многото налични тогава колоди на пазара, колодата на Артър Уейд.
Така започна за мен една голяма моя любов, която продължава и до днес, защото това не е любов толкова към картите, колкото е любов през картите към Света, към хората, към мен самата.
Таро е средство и като всяко едно средство, то може да бъде използвано по много и различни начини. И всъщност това, което оцветява това средство, което определя резултатите от неговото използване, е човешката ръка, която го държи. Най-ценният, най-целебният инструмент сме ние хората, нашите ръце. Ние променяме нещата, до които се докоснем, от друга страна това до което се докосваме променя самите нас.
Системата Таро е една такава много древна (нейният произход тъне в неизвестност някъде назад през вековете) и много целебна система, която използвана добронамерено, защото това е изключително важно, с добро намерение да се докосваме до нея, както и до всичко останало, отваря път на светлината в нас.
Мога смело да кажа, над 20 години се занимавам вече с нея, 22 години, и я изучавам. Знам, че съм много променена. Искам да избягам от клишета като „по-добра” или „по-знаеща”, но усещането ми е, че съм по-истинска, по- близо до истината за себе си.
Валя: Узряване.
Илиана: Узряване да, зрялост, точно говорим за това преживяване, което през Таро, някак си се отваря възможността за вътрешни приключения, за вътрешни пространства, защото Таро са 78 карти - класическата Таро колада, истинската Таро колода. И тези 78 карти са едни своеобразни 78 огледала, 78 фасетки от нас самите. По скоро това приключение или този досег до Таро, бих го нарекла не толкова гледане на карти (за да избягаме и от това популярно клише), колкото вглеждане в себе си и в другите, в преживяванията. И вглеждането е начин да обичаме. За мен „Обичам те” означава „виждам те”, означава „чувам те”. Нали? Ако аз не те виждам, не мога да те обичам.
И когато някой ни вижда, когато някой признава, че сме там, с всичките наши особености и различия от него самия, тогава вече има възможност да се случи любовта. Според мен, през моето преживяване и досег до тази целебна система, и Таро и следващата система, с която се срещнах и която заобичах и използвам – цветята на Бах.
Това са начини наистина да увеличим любовта и светлината, истината в живота си, защото любовта и истината са много тясно свързани. Там, където не може да влезе истината, не може да влезе и любовта. Не защото тя не иска, а защото ние не ѝ даваме достъп. Ако аз не те познавам истински, аз не мога да те обичам, защото не знам каква си.
Валя: Точно така. Това беше много важно, че картите Таро всъщност не са система за гледане, защото според мен в обществото се носи точно това, че Таро са карти за гледане, но всъщност това е система за вглеждане. Това беше много важно, че го каза, защото повечето от хората, признавам си и аз също, не можех да определя точно какво са картите Таро. Точно за това исках да говорим на тази тема, за да може аудиторията наистина да се запознае със същността на картите Таро.
Илиана: Това е една система, един начин за себепознание, за едно пътуване навътре. Самите карти онагледяват етапи от нашето житейско пътешествие, от нашето житейско приключение, разказват нашата история, по същия начин, както разказва всяка човешка история митологията, качествените художествени произведения, били те кино, литература, изобразително изкуство.
И всъщност картите Таро, без нас самите, без човека, който се оглежда в тях са просто едни картинки, заставайки човека срещу тях, оглеждайки се в тях, той им дава собствената си енергия и тогава те оживяват и започват да разказват неговата собствена история, като му помагат всъщност да достигне до собствените си отговори. Това често го казвам на хората, отговорите не са в картите, те не са и в мен.
Аз съм един ваш придружител, във вашето пътуване, като все едно отивате в една непозната страна, привидно непозната, в която не знаете или поне сте забравили езика, да го кажем така, и аз съм човек, който е посветил голяма част от времето и енергията и любовта си на това да опознава този език и тази вътрешна територия. И затова мога да ви съпровождам с радост и удоволствие, като ви помагам всъщност – това е вашият път и аз мога само да благодаря за доверието да бъда спътник за известно време.
За да може човек да си припомня, казват, че всяко учение всъщност е припомняне. През Таро, през една такава система, тя не е единствена, но е една от истинските за мен, използвана пак казвам добронамерено и мъдро, ние си припомняме истината за нас самите, истината в нас самите, свързваме се с вътрешния си лечител, свързваме се с вътрешния си учител и нямаме вече такава алчна нужда да търсим само и единствено около себе си отговори, авторитети, опорни точки.
Валя: Кажи ни как е структурирана книгата, защото предполагам, че сега ще се провокира интерес към нея. Какво ще намерим в нея, каква е структурата на самата книга?
Илиана: Говорим за първата ми книга да, тя излезе през 2013 година - „Таро, попитай сам себе си”, искам да уточня, че съм сложила и едно подзаглавие на нейната корица. Взех една мисъл от учителя Бинса Дуно (Петър Дънов) – „Ще го бъде, тъй както аз не зная”. Той казва, че това е целебна формула при мъчнотии и за мен това много добре онагледява смисълът на срещата с една такава система като Таро, защото някаква част от нас, божествената ни компонента, божествената ни част, знае всичко, но ние не трябва да забравяме, че имаме и човешка част, която е ограничена и не може и не е добре да претендира да се опитва да знае всичко, защото в Библията пише „Който трупа знание, трупа печал”. И не само за това, а защото ето това също може би е важно да се сподели, че до известна степен, и не само според мен, някакви основни преживявания в нашия живот са предварително определени. Но начина, по който ще преживеем живота си, нашето отношение към него, а нашето отношение променя съдбата ни, зависи вече от нас и от начина, по който ние решим да се отворим за Света и за Светлината. Да се сбъднем!
Иначе книгата е направена така, че да бъде полезна както на начинаещи, така и на напреднали в Таро. Тя е структурирана по 78-те карти, като за всяка карта е интерпретирано нейното значение като карта на деня, като в една по-силна и слаба позиция – кръстила съм ги „попътен" и „насрещен" вятър и други рубрики, които помагат – карта Таро на декадата – ако има 36 карти Таро, които онагледяват 36 декади от годината и всеки човек в зависимост от датата си и деня на раждане може да се открие в една от тези 36 карта. Наричат се рождени карти Таро – това са важни, лични огледала за всеки човек. Човек може да разбере за себе си и силни и слаби свои страни, как да си помага, как ди си пречи и как да постига житейски баланс – динамичен, а не статичен.
Валя: Добре, а сега може ли да поговорим малко за другата твоя страст – това са цветята на Бах. Ти си Бахов терапевт, нали?
Илиана: Ами аз преди доста години открих тази система. Започнах да изучавам самостоятелно и започнах да я ползвам за собственото си добруване и за близките си и след това мои приятели разбраха за това и проявиха интерес. Така запалих в много хора огънят към тази точно отново целебна система. След години реших да се свържа с Метхилд Шефер, която е в Австрия и направи една школа преди години. Една от най-добрите Бахови терапевти в Европа, в немско езичния свят. И там в продължение на няколко години ходех, за да се обучавам, дипломирах се и съм много щастлива, че се докоснах и до това знание, защото през тези есенции, през тази също нежна система за хармонизиране, човек може да се грижи за себе си.
Това е една много нежна грижа за себе си, за душата, за личността, за емоциите, за мислите, за чувствата. Точно на тези места започват дискомфорта, започва всяка болест или всяка житейска криза, която след това, ако не ѝ обърнем внимание, се проявява, като може да се прояви като много по-трудни изпитания – съдбовни или телесни.
Може да потъне този проблем в тялото ни. Но ако сме грижовни и чувствителни към себе си, ако се грижим на фино ниво за себе си, няма нужда тогава да преживяваме такива сериозни и силни неблагополучия. Няма нужда да боледуваме по този тежък начин, по който понякога ни се налага, ние си налагаме. Важно е да уточним, че болестта всъщност, някъде четох и много ми хареса, че „Здраве, това е много повече от здраво тяло", така че от една страна това за здравето е важно да знаем, че надхвърля само физическия ни комфорт, телесния ни комфорт.
Важно е и да си дадем сметка, че болестта има много нива на проявление, така е устроен Света, че болестта е сериозен учител и лечител. Ние оздравяваме след като боледуваме, не можем да бъдем здрави без да боледуваме. И ако се опитваме да си спестим боледуването и болестта, ще затворим вратата и на здравето.
Това означава „да спрем да живеем, преди да умрем”. Затова важният въпрос е не как да спрем да боледуваме, а как да се изцеляваме, как да се грижим за себе си. Както при децата и детските болести, те стават много по-здрави и много по-жизнеспособни. Същото важи и за нас възрастните хора. Ако си позволим да боледуваме, защото дали си позволяваме или не, болестта намира начин да влезе в живота ни. Дали през физически, дали през психически дискомфорт, дали през съдбовни изпитания – ако приемем, ако отворим доброволно тази врата и търсим начини да се грижим човеколюбиво за себе си, само можем да спечелим от едно такова преживяване.
Валя: Да и точно тук ни помагат и цветята на Бах. Каква е тази система?
Илиана: Тази система и прилича на хомеопатия и е доста различна от нея. Самият Бах е бил хомеопат известно време. Интересувал се от тази система.Тя е по… да кажем така, че е по-достъпна за човека, защото тя е затворена система. Какво значи това? Има 38 есенции, само 38, които нямат различни потенции. 37 от тях са създадена от цветове на растения, а една от тях не е, това е така наречената „рок уотър" или скална (планинска) вода. Всички тези есенции са свързани с определени човешки състояния, мисловни и чувствени, емоционално. Да кажем раздразнения, страх за себе си, страх от нещо конкретно, страх от неизвестното, страх да не изгубя контрол, страх за ближните ми. Непрекъснато повтарящи се тревожни мисли. Панически пристъпи на страх, липса на достатъчно самочувствие, неувереност, притеснение, чувства за вина.
Доста богата е палитрата, защото те са 38 есенции, но всяка една от тези есенции покрива цяло море от състояния. Затова хем е семпла, хем е и много дълбока. Изисква, разбира се, едно много добро познаване както на самите есенции, така и на човешката душа, на човешката психика.
Хубавата, добрата новина тук е, че през тази система човек не може да навреди, не може да си навреди. Защото най-лошото, което може да се случи е да не усетим резултат, да не усетим ефект, но това е почти невъзможно да се случи, защото тук за разлика от класическата хомеопатия, тук можем да направим комбинации от доста есенции и вече хем е една комбинация, хем есенциите работят сами за себе си, хем самата комбинация разкрива нов потенциал, който самите ѝ съставни части, като при хората – заедно можем повече.
Обединението прави силата, това което пише на нашия Парламент, макар че е важно, Учителят Дънов прави едно такова уточнение, че по-вярно е да се каже „Обединението в любовта прави силата”.
Валя: Сега искам да говорим за твоята нова книга. Аз сега ще споделя с нашите слушатели, че съм вторият човек, който хвана в ръцете си новата книга на Илиана Смилянова. Тя се нарича “Дневник за събуждане”. Това е една наистина много специална книга, защото тя ще ни накарат да се погрижим за себе си. Така я усетих. Тя е направена като от кадифе. Направо имах чувството, че от нея струи енергия, след като я взех в ръцете си. Съвсем скоро ще излезе на пазара. Дори когато това интервю бъде публикувано, със сигурност вече ще я има. Ще я видите и вие. Тази книга има подзаглавие и то се казва „Грижа за себе си”. Точно както казах, тя ще ни накара да се погрижим за себе си. Илиака, разкажи ни каква е идеята на книгата и какво да очакваме от нея?
Илиана: Това е една книга, идеята, за която се породи много отдавна в мен преди много години. Аз съм го описала и в книгата – започна в мен едно желание, един подтик да пиша. Под формата на дневници, макар че те всеки път бяха много различни и сега докосвайки се до тези свои писания, откривам много съкровища, неща, които съм забравила, а те са минали през мен, като хрумки, вдъхновения, идеи и факсове, както ги наричам. Преди няколко години ми се породи такава идея да създам един такъв дневник, в който човек да бъде подпомаган, да бъде воден и този дневник всъщност, който написах „Дневника за събуждане”, си има своя структура, своята вътрешна архитектура. Композицията му е основана на 52 седмици, тоест 1 календарна година.
Писането в този дневник може да започне в който ден човек реши, не е нужно да бъде в началото на годината. Но така или иначе, когато го започнем в продължение на 1 година, ще преживяваме, ще следваме златната нишка, да го кажем така. Всичко е подсказано в книгата. Във всяка една седмица, има за всеки ден по една, образно казано, задачка, която е много лека да кажем изречение, да се довърши мисъл, върху която човек да разсъждава, спомен, който да си спомним, благодарност в края на седмицата.
Има седем такива съкровища, до които човек се докосва и открива в себе си. Ето отварям книгата, за да не импровизирам: Първата точка, да кажем за първия ден от седмицата, е темата на седмицата. Изяснена е, ето това на което в момента случайно отварям – седмица 21-а, темата е „Затваряне на ненужно отворени врати или приключване”. Защото много често, когато не затваряме врати зад нас самите, ни става едно..., образува се едно своеобразно житейско „течение”, „духа ни” така да се каже, от гърба ни изтича енергия.
Втората тема за втория ден от седмицата е урок „Какво се уча през тази седмица”. Ето тук е и „Уча се да приключа с мир изчерпани дела, за да мога да продължа напред”, като има водещи идеи за рисуване, за писане. Идеята е да се събуди твореца вътре в нас, така че човекът, който пише вътре в тази книга, става неин съавтор. И тя става един много добър учебник за него самия, защото е написана с неговата ръка, на ръка се пише, което е изключително важно.
Валя: Тук искам да уточня, че всъщност книгата е структурирана така че ние пишем в нея. Аз в момента я гледам, разгледах я и преди интервюто. Това не е книга, която сядаме и четем. Това е книга, която ни води, тоест ние пишем в нея, това е важно да се уточни.
Илиана: Сядаме, прочитаме и пишем. Спомняме си, хрумва ни, вдъхновяваме се. Ето трета точка „Изречение за довършване”, четвърта точка е за размисъл – някаква тема, пета точка е „Предизвикателство”, за шестия ден имаме спомен за опомняне. Седмата точка, седмата за седмия ден, задачката е „Благодарност в края на седмицата”, в която отново водя читателя и писателя, да си спомни, да обобщи съкровищата, които е събрал за себе си през тази седмица и тази благодарност е свързана отново с темата на седмицата.
В началото на книгата давам идеи за това човек да потърси и да избере в кой ден от седмицата иска да я започне, защото всеки ден си има своя собствена енергия и в зависимост от това кога, върху какво искаме да сложим фокуса, деня от седмицата може да бъде различен. Това е книга, която може да бъде попълвана нееднократно. Тоест след време ние можем да решим отново да посветим част времето си, защото вече ще бъдем различни. Ние непрекъснато се променяме. И е много важно да променяме представата за себе си, да не се опитваме да се държим в едно старо клише, което вече сме надраснали.
Валя: Това е изключително важно. Казвам го като човек, който наскоро го осъзна. Сега следващият въпрос е има ли вече яснота къде може да бъде намерена тази книга? Освен, отсега давам заявка, в „БиоДарове" задължително ще я има. При всички положения всички, които се интересуват ще я намерят при нас в магазина. Има ли яснота на кои други места може да се намери?
Илиана: За да се сдобиете с тази книга, трябва да потърсите контакт с мен. Дали да ми се обадите по телефона или ми напишете имейл или друга форма на свързване. За сега това ще бъде канала. Няма да можете да намерите официално по други места.
Валя: Може ли да ни кажеш какви консултации правиш ти и къде могат да намерят нашите слушатели, защото съм абсолютно убедена, че ще има интерес към нещата, които правиш ти?
Илиана: Информация за нещата, с които се занимавам, от които се интересувам, както и за книгите ми, аз съм вносител на доста интересни Таро колоди и ако някой има интерес също цялата тази информация е събрана в моята интернет страница tarotbg.com
Това е сайт, на който съм посетила доста години. Вътре има много, много информация. Там човек може и да си помага сам, защото това е моята задача и моята идея човек да става все по-полезен на себе си, все по- сигурен в себе си и все по-верен на себе си. Там, в сайта, може да се прочете информация за Таро, за цветята на Бах, за книгите, за които говорим, може да се изтегли карта Таро на деня, всеки ден, като идеята тук не е да я теглим с нагласата какво ще ми се случи днес, а по скоро „Как да преживея днешния ден?”. В каква нагласа, на каква честото да застана, за да бъде човек съавтор на това, което му се случва, а не като в известната народна песен „Носят ме мамо, влачат ме”.
Валя: Ако има нещо друго, което искаш да споделиш с нашите слушатели?
Илиана: Ами това което ми идва сега, така спонтанно, непланирано е едно пожелание към тях, и към нас двете, разбира се, да не се изключваме от групата: Да се грижим добре за себе си. Да не прескачаме себе си в грижата за другите и за Света, защото това е всеизвестно и доста често цитирам, че можем да дадем на другите това което самите ние имаме или ето и прословутият пример: „Ако сме в самолет ни съветват първо да сложим аварийната маска на себе си, а после на останалите”. Една метафора, така един вътрешен образ, който имам за човека и във връзка с темата за грижене за себе си – човек може да го оприличим на една своеобразна сграда.
Да кажем, че на втория етаж живее партньора ни, на третия етаж са децата ни, на четвъртия са приятели, роднини и така нататък, близките ни същества по-близки и по- далечни винаги, но винаги на първия етаж и партера сме самите НИЕ. Да стигнем до който и до следващите етажи трябва да минем през себе си и е хубаво това пространство, през което минаваме да бъде красиво, да бъде хармонично, да бъде пълно със светлина и любов. Да носи радост, да има място вътре в него за плодовете на духа – любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.
За да може всички тези блага, всички тези плодове, да ги споделим с всички хора, до които се докосваме в живота си!
Валя: Това беше един перфектен завършек на нашия разговор с Илианка. Наистина ти благодаря за интересните неща, които разказа.
За мен беше много интересно и полезно!
Благодарим и на вас, скъпи приятели, че бяхте с нас.
Благодарим на спонсора на днешния епизод. Това е различното био магазинче „БиоДарове" – в него ще намерите всичко необходимо за здравословното ежедневие – от храни и напитки до лампи от хималайска сол и етерични масла. Заповядайте на улица „Екзарх Йосиф” 22 в София или онлайн на biodarove.com
Обичайте се и бъдете добри!
Усмихвайте се! 😊
ТУК ще намерите страница с всички епизоди на подкаста.
Ако този епизод е бил полезен за вас, то може да го споделите с приятели, за което благодаря от ❤️