Здравейте, приятели! Аз съм Валентина, а вие сте с подкаста „БиоДарове”.
В днешния епизод ще говорим за нещо, което някои от нас дори не подозират, че им се случва - това са паник атаките.
Благодарение на забързаното ни ежедневие, паник атаките и стреса, са състояния, за които си даваме сметка, че напоследък зачестяват.
Но, спокойно - решение има за всичко. Важно е да знаем и още по-важно е да осъзнаем!
Именно затова, днес съм поканила Теди Ангелова, която е автор на книгата „Стоп паник атаки” и експерт в тази област.
Теди е спортен психолог и обожава спорта.
Тя е водеща на рубриката „ТениСтраст”, в предаването Break point по Макс спорт 1.
Теди се е срещала лице в лице, с депресията и паник атаките и именно това ѝ дава смелостта да напише своята книга, за да каже на всички, че има начин!
Но хайде стига толкова от мен...
Валентина: Теди, здравей! Благодаря, че отдели от времето си за това интервю!
Моля, представи се пред нашите слушатели.
Теди: Здравей, Валя! Благодаря ти за поканата, за мен е удоволствие да си поговорим. Ти направи много хубаво представяне Кказвам се Теди Ангелова, занимавам се със спортна психология, автор съм на книгата „Стоп паник атаки”. Трудностите по пътя ми ме провокираха да се обърна точно към психологията и всъщност така се роди книгата ми „Стоп паник атаки”. Тя е базирана на моят личен опит, на това което аз съм преживяла с така нареченото паническо разстройство, и начина по който аз го преодолях.
Валентина: То винаги личният опит е най-показателен и човек винаги може да говори от свое лице, не е като да съм прочела от Интернет и да си напиша книга.
Теди: Напълно съм съгласна с теб.
Валентина: Тя заради това книгата ти е толкова известна, защото там просто се усеща и се „вижда”.
Теди: Значи истината е това, че просто на първо място си я написах заради себе си, защото аз имах нуждата да го изкарам, и много е хубаво че толкова хора наистина се припознават в думите ми.
Валентина: По-важното е все пак че помага, но за това после. Сега съм си подготвила няколко въпроса, ще започна с първия. Кажи ни какво точно представляват паник атаките и всъщност има ли момент, в който ние дори не подозираме, че това нещо ни се случва - точно на нас?
Теди: А, да. Паник атаките са най-тежката форма на тревожност. Те настъпват обикновено внезапно, без предупреждение и без никаква причина. Изразяват се в кратки, но изключително интензивни епизоди на емоционален страх и ужас, които са придружени заедно с физически симптоми.
Най-често няма някаква реална заплаха за здравето и живота ни. Обикновено пристъпите ни спират от няколко минути до около час, като пикът е около 10-та, 15-та минута.
На мен лично ми отне около година докато осъзная, че получавах паник атаки. И опитът също ми показва, че много хора, наистина много хора, не са наясно, че получават панически пристъпи.
Всичко при мен се отключи чрез физически симптоми. Много силно главоболие, мигренозни пристъпи, частична загуба на зрение, буца в гърлото, нямах възможност да преглътна, усещах че се задушавам, след това имах много силно сърцебиене, усещах все едно сърцето ми ще изскочи от гръдния кош, понякога също така съм имала и тремор. Също много популярно за паник атаките, е изпитването на един ирационален страх, който не можеш да дефинираш. Просто те е страх, панически те е страх, че нещо лошо може да се случи на теб, на близките ти, но най-вече свързано с теб.
И всъщност така започнах - бях тийнейджър, тогава отключих тези паник атаки и започнах да обикалям при всякакви специалисти, лекари, изследвания, докато в един момент всъщност всички резултати ми бяха наред.
Ядрено-магнитен резонанс, скенери, какви ли не кръвни изследвания - всичко беше в норма. Но аз продължавах да не съм добре, продължавах да изпитвам всички тези физически симптоми.
И така дълги години докато всъщност разбера, че не съм болна. Различните лекари ми поставяха различни диагнози - мигренозни пристъпи, някаква очна мигрена и какви ли не страшни неща, така на пръв поглед. Но, погледнато реално резултатите ми си бяха нормални.
Но в един момент започваш да се чудиш какво не е наред с теб, какво се случва с теб? Тогава беше много популярен сериала „Доктор Хаус” и аз смятах че имам нужда от д-р Хаус за да може да ми каже какво се случва с мен, защото лекарите очевидно не могат. И така минаха много дълги години, докато не се „гмурнах” в психологията за да видя какво се случва с мен, срещнах се с психосоматиката - това е наука в психологията и в медицината, която всъщност е наука за тялото и душата, тоест когато ние не се чувстваме вътрешно добре на физическо ниво, емоционално ниво - това е физически симптом.
Валентина: Да, да, много е интересна тази връзка, на мен също ми е интересна. От време на време, когато имам време чета и много хубаво, че сега и ти го казваш, защото физическите симптоми обикновено през повечето случаи са израз на нещо вътрешно.
Теди: Да, и всъщност е точно така. И паник атаките са ни аларми, които сигнализират че нещо при нас не е наред и трябва да вземем мерки. Но обикновено ние хората имаме така склонността да ги пренебрегваме докато буквално ножа не ни опре до кокала. Така че е хубаво да се вслушваме в тези сигнали.
При мен например започна с по-леки главоболия, понякога може да ти падне кръвното, да не се чувстваш добре, леко ти се вие свят. Но ние го отдаваме точно на все едно и също нещо: „Малко ми падна кръвното, ще хапна шоколад, ще пийна кафенце, и всичко ще мине.”
И всъщност ето така нещата се натрупват, натрупват и след това идва тежката артилерия и нали тогава точно няма как да не се предприемат мерки и да не отидем на лекар и да не започнем изследвания.
Другото нещо, което мога да посъветвам слушателите, е профилактично да се пускат изследвания и да минават определени лекари и прегледи. Това през годините аз го изградих като навик, и смятам че е много важно да следим здравето си и точно да не се стига до по-сериозни неща.
Аз си пускам профилактично пълна кръвна картина, проверявам си хормони, проверявам си витамините, Витамин D играе доста важна роля в настроението ни, в това как се чувстваме, Витамин B12 също, така че с годините аз също имам този навик да си следя показателите, което ми дава едно спокойствие когато видя, че всичко е наред.
Валентина: Да, разбира се. Ето сега ми прави впечатление, че ти си вторият човек, който го казва в интервю в подкаста, първият беше нутриционистката Екатерина Цолова, тя също много държи това нещо да се прави, а сега и ти. Така че определено си струва да се замислим, тези от нас, които не го правим.
Теди: Да, вярно е, че превенцията е ключова, защото няма човек, поне аз не познавам човек, който обича да ходи по лекари и да си пуска изследвания, но това е превенция. Пак казвам, не е нужно наистина да ударим дъното за да потърсим лекар, когато нещата са излезли напълно извън контрол.
Валентина: Ммм, да. Напълно съм съгласна. Добре, кажи ни какви са методите за справяне с тези състояния? Можем ли да си помогнем сами, например в момент, в който усещаме че нещо необичайно се случва - Въпросните главоболия, мигренозните пристъпи, световъртежа, как да си помогнем в този момент?
Теди: Разбира се, има различни методи и различни техники, чрез които да противодействаме в тези моменти на паник атаките, когато усетим че ни залива един пристъп панически, без значение дали е с физически симптоми, световъртеж или просто много силен страх, че нещо може да ни се случи.
Тук искам да го разделя този въпрос на 2 части, първо искам да споделя за техниките, а след това за това как може да се отървем от паник атаките.
Когато ни връхлетят тези по-негативни емоции, страхове и физически симптоми, най-бързият начин да успокоим ума и тялото е чрез дишане.
Доказано е, че хората не дишаме правилно, тоест 9 от 10 души не дишат правилно. Плиткото дишане през гърдите, то изпраща сигнали към мозъка ни, че ние се намираме в опасност и обратното. Когато поемем дълбоко въздух, вдишваме през корема. Вдишването и издишването през корема изпраща сигнали на мозъка че ние сме в безопасност.
Така че съветът ми, който мога да дам, е просто да си поемем няколко пъти дълбоко въздух в такъв момент.
Можем да броим, вдишването до 1,2,3,4 и издишването да е по същият начин, с изправен гръб. На мен лично, през годините, различни хора са ми давали този съвет, но в такива моменти първосигнално излиза негативното - „Какво като дишам?!? Това как ще ме успокои?”...
Но истината е, че дишането ни успокоява.
Другото нещо, което има мигновен, наистина много бърз ефект, е външния фокус, когато се опитваме да отклоним вниманието си от това което ни се случва. Предполагам знаеш, как на някое дете когато се удари нещо и родителите му казват „А, виж горе! Има самолет! Виж самолета.” То вдига глава и гледа самолета, и всъщност забравя за това че го боли примерно.
Валентина: Точно. Абсолютно съм сигурна в това, защото аз го практикувам.
Теди: Много лесен трик е примерно да броим, или да изваждаме да кажем от числото 100, и да започнем да вадим 6.
100 - 6 е 94, 94 - 6 е 88, 88 - 6 и така нататък. Защото така да кажем, мигновено вниманието ни се отделя от всичко, което се случва с нас.
Друго нещо - ако сме извън дома си, дори няма значение къде ни среща паник атаката, можем да броим червени предмети или прозорци. На мен ми се е случвало да съм в центъра, да получа паник атака и да започна да броя прозорците на сградата и това е нещо, което наистина ни измества фокуса и в един момент се успокояваме.
Друг много хубав метод е закотвянето. Котвата в психологията е така наистина един много силен инструмент. Всички имаме песни, които ни връщат в някакъв момент. Било то на щастие, на радост, на вълнение - но и в по-тъжен момент.
Всички имаме определени песни, които свързваме с тези две емоции, на тъга и на радост. И това е друг начин, чрез който да се закотвим, и да се върнем в момента в който сме се чувствали спокойни.
Тук мога да дам един личен пример. Когато ми правеха ядрено-магнитен резонанс и аз смятах, че имам тумор в главата си, защото продължаваха пристъпите ми и в затвореното пространство, тоест те те вкарват в един тунел (за хората, които никога не са правили това изследване), аз получавах панически пристъп вътре.
Усещах, че ще полудея, исках буквално да разбия тази „модерна техника” и да изляза от там. Но си казах: „Теди, дишай.” И всъщност съчетах дишането с това да се върна на любимия си плаж, да мисля за любим момент, как влизам във водата, да си представя цялата картина, всичко което ме заобикаля, и всъщност това беше моят начин да се справя с това изследване, което трае около 30 минути.
И още...
На вас, уважаеми слушатели, искам да кажа, че книгата на Теди „Стоп паник атаки”, може да намерите на нейния сайт tedyangelova.com, както и при нас, в „БиоДарове”, на ул. „Екзарх Йосиф” 22 в София или ТУК в онлайн магазина ни.
Благодарим, че бяхте с нас!
Останете здрави и добри! Грижете се за себе си!